В Западна Германия се намира вулканът Лаах, който дълго време погрешно е смятан за изгаснал. Учените обаче откриват все повече доказателства за неговата активност. Мощно изригване може да има катастрофални последици не само за Германия, но и за голяма част от Европа, съобщава полското издание Twoja Pogoda.

Вулканът се намира близо до град Андернах, в провинция Рейнланд-Пфалц. Последното му изригване е било преди приблизително 13 000 години. Тогава в атмосферата са били изхвърлени десетки кубически километри пепел и пемза, които се разпространили из цяла Европа - от Скандинавия до Италия.

Долината на река Рейн била сред най-силно засегнатите райони. На места вулканичните отлагания достигнали дебелина от седем метра. Пепелта на практика блокирала речното корито и предизвикала мащабни наводнения. Впоследствие срутването на вулканичния конус образувало калдера, която се напълнила с вода и се превърнала в днешното езеро Лаах.

Въпреки живописния му вид изследователите забелязват признаци, които будят тревога. Мехурчета въглероден диоксид излизат от дъното на езерото близо до югоизточния му бряг. Освен това в региона редовно се регистрират земетресения с малък до среден магнитуд.

Неотдавна учени съобщиха за първите преки доказателства за вулканична активност. Изследователите са регистрирали серия от микроземетресения на дълбочина между 10 и 40 километра. Източниците им постепенно се измествали към повърхността - процес, който може да е признак за възходящо движение на магмата.

При евентуално мащабно изригване германските градове Кобленц и Бон биха били сред най-застрашените. Последиците обаче могат да се разпрострат в голяма част от Централна Европа. Сред потенциалните заплахи са:

  • киселинни дъждове;
  • замърсяване на почвата и водите;
  • понижаване на температурите заради навлизането на вулканична пепел в атмосферата;
  • както и значителни щети за селското стопанство.

В публикацията се припомня, че мощните изригвания на вулканите Пинатубо през 1991 г. и Кракатау през 1883 г. са довели до осезаемо глобално захлаждане. След изригването на Пинатубо например средната глобална температура е спаднала с приблизително 0,5 градуса по Целзий.

„Най-големият проблем е, че въпреки напредналите технологии не можем точно да предвидим датата на вулканично изригване, но е сигурно, че такова ще се случи в даден момент“, се посочва в материала на изданието.

Превод: GlasNews.bg / Снимка: Pixabay