Видеоклип, показващ момче, което си играе с топка непосредствено до 12-метровия паметник на Христо Ботев във Враца, предизвика вълна от реакции и остра дискусия в социалната мрежа Facebook.

Кадрите са публикувани на 11 октомври от Галина Тодорова. На тях се вижда как момчето си играе с топката в непосредствена близост до монумента, докато други две деца стоят настрани. На самия запис не се вижда останалите момчета да се включват в играта, макар че това може просто да не е заснето от авторката - например да се е случило преди тя да започне да снима или след това. Авторката на видеото заема ясна позиция:

„Не мисля, че паметникът на Ботев е редно да се използва за игра с топка!“.

Публикацията бързо натрупа десетки коментари, разделяйки потребителите на две основни тези относно границите между детската свобода и почитта към историческите паметници.

По-добре навън, отколкото пред екраните

Част от коментиращите не виждат съществен проблем в постъпката на детето. Според тях подобна игра е естествена част от детството и не застрашава целостта на монумента.

„Защо да не играе там, няма да го бутне (надявам се). По-добре там, отколкото на телефона или в залата с компютрите! Аман, значит, ми да ги вържем тези деца, че да не ни пречат!“, коментира Йорданка Илиева.

В подкрепа на тази позиция се изказва и Незабравка Симеонова: „На фона на всички трагедии - това ли е проблемът? Радвайте се на дечицата, бе!“, а Александър Христов допълва: „Нищо няма да му стане на паметника, оставете децата да си изживеят детството!“.

Въпрос на възпитание

Друга голяма група граждани обаче изрази категорично възмущение, като подчерта, че паметникът на националния герой е свято място и за игри има изградени подходящи площадки наблизо.

Вили Михайлова посочва, че на метри от мястото има обособени зони за игра: „Там отдавна е детска площадка, сякаш на метри от него, няма такава!“.

„Аз съм давала там караул, пред тази светиня съм рапортувала на двама президента, и за нашето поколение паметника наистина е свято място! А тези деца нямат място там, Зеленчукът е на метри от него, площадката до общината е на метри от паметника! И да, родителите са тези, които трябва да учат децата си на почит към всичко!“, категорична е Кати Кат.

Малинка Трифонова предупреждава за последиците от подобно безразличие: „Вечните оправдания: „Това са деца, оставете ги да изживеят детството си“. Кой не е бил дете? Всеки е преминал през този период от живота си. Но си припомнете как и къде сте играли! Не оправдавайте подрастващото поколение, техните постъпки, неуважението към изградените паметници на личности от историята ни! Децата на тези деца в утрешният день ще ритат топка на надгробните паметници на бабите и дядовците си. Неуважението остава за цял живот“.

Даниела Ненкова допълва, че има ясна разлика между местата за игра и тези за почит: „И ние бяхме деца и децата ни бяха... Има място за игри, има място за уважение и почит“, а Мима Христова задава въпрос към цялото общество: „Къде е възпитанието на тези деца? Къде е цялото общество в тези постъпки? Завладяло ни е едно безразличие“.

Паметникът на Ботев във Враца е открит на 2 юни 1964 г. и е изваян от Владимир Гиновски. Част е от скулптурно-архитектурен ансамбъл, а релефи изобразяват сцени от творчеството на Ботев и бойния му път след слизането от кораба „Радецки“. Всяка година на 3 март и 1 юни жители от града и от цяла България се събират пред паметника, за да отдадат почит и да почетат завещанието на Ботев.