Много жени приемат, че щом менструацията им липсва в продължение на няколко месеца, вече са навлезли в менопауза. Това обаче не е така. Периодът преди окончателното спиране на цикъла може да продължи години, а първите му признаци често се отдават на стреса, натовареното ежедневие или други здравословни проблеми. Промените в настроението, покачването на килограми без видима причина и неправилните маточни кръвотечения са сред сигналите, за които жените трябва да следят.

„Основната разлика между менопауза и перименопауза е времето, когато настъпват тези две събития“, обяснява пред TrafficNews д-р Рафет Хафузов, акушер-гинеколог и специалист по репродуктивна медицина в УСБАЛАГ „Селена“.

За настъпила менопауза се говори, когато жената няма менструация в продължение на 12 последователни месеца. Лекарят обръща внимание, че липсата на цикъл за шест месеца не е достатъчна, за да се направи такова заключение. Средно менопаузата настъпва около 48–50-годишна възраст, като възрастта може да варира в зависимост от генетични, етнически и факторите на околната среда, докато перименопаузата най-често обхваща периода между 45 и 50 години.

Именно тогава започват хормоналните промени. Повишават се нивата на фоликулостимулиращия и лутеинизиращия хормон, а яйчниковият резерв е почти изчерпан. При всяка жена процесът протича индивидуално и не е задължително да бъде съпроводен от едни и същи оплаквания.

Според д-р Хафузов възрастта, на която започва този преход, се променя. Той свързва тенденцията с фактори от съвременния начин на живот, сред които средата, храненето и хроничният стрес, породен и от професионалното натоварване.

Едни от първите признаци са промените в настроението – по-лесна раздразнителност, резки преходи от еуфория към тъга и депресивност. Някои жени забелязват и покачване на теглото, без да са променили съществено храненето или физическата си активност. При други се появяват топли вълни и нощно изпотяване.

Особено внимание трябва да се обърне на неправилните маточни кръвотечения. Те могат да се проявят като кървене между два менструални цикъла и да са свързани с хормоналните колебания. В този период могат да се образуват и полипи в маточната кухина, които не е нужно веднага да дават някаква симптоматика.

„Ако кървенето се появява няколко поредни месеца, е редно да се потърси помощ“, съветва специалистът. По думите му е необходимо да се провери дебелината на маточната лигавица и да се установи дали има полип, хиперплазия или задържани фоликули при ановулаторни цикли. Дори когато зацапването се появява около средата на цикъла, повторяемостта му е причина за преглед.

Перименопаузата не протича по един и същи начин при всички жени. При някои оплакванията са ограничени до промени в настроението и теглото, докато при други има кръвотечения, топли вълни и нощно изпотяване. Според д-р Хафузов понякога тези симптоми погрешно се свързват единствено с ендокринологични проблеми, въпреки че могат да изискват и гинекологична оценка.

Самият процес на настъпване на менопаузата не може да бъде спрян или съществено забавен, тъй като е генетично обусловен. Това обаче не означава, че жените трябва просто да приемат дискомфорта като неизбежна част от живота си. Съвременната медицина предлага различни възможности за облекчаване на симптомите, сред които и хормонозаместителната терапия. Подходът трябва да бъде индивидуален и съобразен със състоянието и рисковете при конкретната пациентка.

„Това е отборна игра между лекар и пациент“, коментира специалистът. Той поставя акцент и върху психологическата подкрепа, физическата активност и храненето. Препоръчва упражнения за мускулатурата на цялото тяло, а не само ходене, както и включване на протеини и фибри във всяко хранене и ограничаване на мазните и пържените храни.

Хормоналните промени могат да се отразят и на либидото. Според д-р Хафузов трябва да се помисли за хормонозаместителна терапия. Дълги години тя е смятана за вредна, но съвременните проучвания доказват, че когато е правилно прецизирана, значително подобрява качеството на живот на една жена. Значение имат също психологическото състояние, отношението към промените и комуникацията с партньора. Няма едно универсално средство, което да решава проблема при всички жени.

Перименопаузата не означава и край на репродуктивните възможности. Забременяване все още е възможно, тъй като намаленият яйчников резерв не изключва овулация. След 45-годишна възраст обаче рисковете от усложнения по време на бременността са по-високи. Една по-късна бременност не отлага съществено настъпването на менопаузата, уточнява лекарят.

Сухотата, намалената лубрикация, дразненето от бельото и неприятните усещания по време на полов контакт са сред проблемите, които могат да се появят с хормоналните промени в периода на перименопаузата и менопаузата. Въпреки че често се приемат като естествена част от остаряването, съвременната гинекология предлага различни възможности за повлияването им.

„Тялото на жената се променя, но това не означава, че тя трябва да се търпи този дискомфорт“, категоричен е д-р Хафузов.

Специалистът определя това направление като естетична, но по същество функционална гинекология, тъй като целта е не просто подобряване на външния вид, а възстановяване на комфорта, чувствителността и нормалната функция на интимната област.

Сред възможностите е плазмотерапията, при която се използва собствена кръв на пациентката. От нея се отделя и обработва плазма, която след това се инжектира в определени зони според оплакванията. По думите на лекаря процедурата може да се прилага за подобряване на овлажняването на влагалищната лигавица, както и на усещанията при интимен контакт.

Вече се прилага и увеличаване на обема на срамните устни със собствен материал, получен от плазмата. Така се избягва използването на големи количества външен филър, например хиалуронова киселина. Методът обаче се избира след преценка на конкретния случай и желанията на пациентката.

Други възможности са лазерните процедури и радиочестотните методи, които също са насочени към повлияване на тъканите в интимната област. Д-р Хафузов подчертава, че не всяка жена има нужда от една и съща процедура, а подходът трябва да бъде съобразен с конкретните анатомични особености и оплаквания.

Особено внимание специалистът обръща на електромагнитната стимулация на тазовото дъно. Тя е насочена към мускулатурата, която участва в поддържането на нормалната функция на тазовите органи и контрола върху уринирането. По думите му методът не се ограничава само до своеобразна тренировка на мускулите, а цели да подпомогне правилното им функциониране. Той може да бъде обсъден и при жени, които имат оплаквания от неволно изпускане на урина.

„Тя не стимулира само мускулатурата, тоест не прави само тренировка, образно казано, а учи мускула как да работи по-добре и да се върне към нормалната си функция“, обяснява д-р Хафузов.

Специалистът подчертава, че няма универсална процедура, подходяща за всички. Необходимо е първо да се установи какво точно причинява дискомфорта, след което да се прецени кой подход е подходящ. Целта е не просто промяна във външния вид, а подобряване на функцията, усещането и интимния живот на жената.

Посланието на лекаря е, че перименопаузата не бива да се възприема като период, в който жената трябва да се примирява с неприятните симптоми. Навременната консултация и индивидуалният подход могат да помогнат за по-доброто преминаване през този етап.