Членове на международната неонацистка организация „Кръв и чест“ в Пловдив бяха арестувани, а срещу някои от тях бяха повдигнати обвинения за проповядване на дискриминация, насилие или омраза. Дейността на подобни структури в България обаче не е от вчера - за присъствието им у нас се говори още от началото на новото столетие.

Около организацията отново се заговори активно през 2023 г., а сега вниманието към нея се засили след арестите в Пловдив. Предстои да се изясни и дали има връзка между групата и убийството на Георги Кузев на Младежкия хълм в града, извършено недалеч от клуба на „Кръв и чест“. Това е предмет на разследване. Междувременно стана ясно, че един от членовете на организацията е участвал и в побоя над непалци в Пловдив.

"Чувал съм за „Кръв и чест“, но не познавам организацията в подробности". Това заяви в ефира на Нова бившият зам.-ректор на Академията на МВР доц. д-р Милен Иванов.

„Кръв и чест" тръгва от Пловдив преди 23 години. Защо полицията я вижда чак сега?

Според него обаче проблемът е по-широк и не се изчерпва с една конкретна структура.  По думите му броят на групите, които споделят крайно десни и неонацистки възгледи, е значителен. „Колкото и да изненадва, броят им е доста голям. „Луков марш“ е част от цялата тази идеология“, заяви той.

Иванов обаче изтъкна, че самото притежание на нацистка литература или обсъждането на подобни идеи не означава автоматично извършване на престъпление. „Няма нищо престъпно в наличието на подобна литература. Все пак има и свобода на словото. И е по-добре гражданите да са запознати с такава литература, отколкото тя да се забранява“, посочи той.

Границата според него се преминава, когато идеологията започне да се превръща в организирани действия и насилие. „Ако един човек притежава такава литература, не е опасно. Но когато има група, която е организирана около такава идеология, тогава вече нещата стават опасни за държавата и за обществото“, каза Иванов.

Той определи реакцията на държавата срещу подобни организации като закъсняла. Според него институциите и специалните служби трябва да наблюдават подобни формирования още от момента на тяхното създаване.

Съдът реши: Соченият за тартор на "Кръв и чест" остава в ареста ВИДЕО

В същото време експертът подчертава, че свободата на словото и свободата на сдружаване поставят сериозни граници пред възможността държавата да забранява организации единствено заради възгледите, които членовете им споделят. „Ако тръгнем да ограничаваме свободното говорене и свободното сдружаване, отиваме в другия край на махалото“, коментира той. И допълни: „Това, че се обсъждат такива идеи, не е престъпление. Но, ако такива идеи се обсъждат с последващи действия и тези действия се реализират на практика, ето това вече е престъпление“.

По думите му съществена е разликата между проповядването на определени възгледи и подбуждането към конкретни действия. „Подбуждането казва какво трябва да направим, за да реализираме това, което някой иска. А проповядването казва какво трябва да мислиш“, обясни Иванов.

Той смята, че именно превръщането на идеологията в реални действия представлява най-сериозната опасност. „Тази синергия между проповядване и подбуждане - когато подбуждането премине към действие, става престъпление“, категоричен е той. 

Според Иванов държавата има и други инструменти за противодействие на организации, които могат да представляват заплаха, дори когато конкретните им действия все още не са престъпление. „Това е така наречената подривна дейност- която е опасна за обществото и държавата, но не е инкриминирана“, посочи той.

18-годишният от "Кръв и чест" се оказа сред задържаните за убийството на Младежкия хълм

Въпросът дали подобни организации трябва да бъдат забранявани остава сложен, тъй като всяко ограничаване на свободата на словото може да създаде нови проблеми. В Европа съществуват различни подходи към крайнодесните и неонацистките организации, а законодателствата на отделните държави се различават съществено. Именно затова според Иванов темата за законовата дефиниция на фашизма и антидемократичните идеологии е особено чувствителна. Той посочва, че в българския Наказателен кодекс има текстове, свързани с проповядването на фашистка или друга антидемократична идеология, но липсва ясно легално определение на понятието „фашизъм“. „Ние нямаме следващата стъпка - нямаме легално определение що е това фашизъм“, каза Иванов.

Той беше категоричен, че опасността от подобни групи не бива да бъде подценявана. „Много опасни са. Защото, когато те не се контролират и не се неутрализират точно на етапа на тяхното сформиране, в един етап те се радикализират“, заяви той. И допълни: „Едно безнаказано действие, което е свързано с насилие, ражда по-голямо насилие“.