Кажи ми как посрещаш изгрева, за да ти кажа що за „човек“ си.

Плажът на Златна Рибка тази година не посрещна слънцето — посрещна планина от фасове, чашки и бирени бутилки. Сцената още стои. Боклуците — още повече. Свобода? Ново начало? Или просто свобода да си оставиш кенчето в пясъка и да си тръгнеш горд „морски хипи“?

Да, звучи романтично: боси крака, море в очите, надежда в сърцето… и торба с отпадъци, която „забравяш“ да изхвърлиш. После кой да почисти? Общината, разбира се! С нашите пари. Защото „джулайците“ сме много свободни, ама не и отговорни.

Джулай не е просто купон. Това е изгрев на съвестта. А съвестта тази сутрин изгря… на пластмасова чаша, хвърлена до морето.

Вероятно такива мисли са се въртели в главата на Златина Петкова. Ето какво написа тя във Facebook:

Созопол, Златна Рибка. Джулай Морнинг. Посрещам Джулай на това МОРЕ. Тук идваш за изгрева. За свободата. За новото начало.

Всяка година съм тук – посрещам изгрева с боси крака, море в очите и надежда в сърцето. Но тази година… не видях изгрев. Видях само мръсотия. Целият плаж бе осеян с фасове, пластмаса, чаши, бутилки, дори стъкла. Имаше сцена, имаше събитие. Явно и много пиян „ентусиазъм“.

А после? Тотален срам.
Обадих се на 112. Попитах: Това законно ли е? Някой ще бъде ли глобен? Отговорът: „Ще изпратим хора от общината да почистят.“
С нашите пари. Без никаква санкция.

Питах и един мъж, който минаваше покрай мен:
– „Извинете, това нормално ли е за вас?“
– „За Градина – да, нормално е.“

Това ме разтърси повече от самите боклуци. Кога мръсотията стана част от „нормалното“? Кога празниците се превърнаха в опустошение?

Джулай не е просто парти. Това е изгрев на съвестта. Но тази сутрин... съвест нямаше.