Днес е Голяма Задушница. Тя е една от трите големи през годината заедно с Черешова Задушница (след Спасовден) и Архангелова задушница (около Архангеловден). Голямата Задушница се пада ден преди Месни заговезни - важен празник с подвижна дата, който се празнува винаги в неделя, осем седмици преди Великден. Тогава за последен път преди началото на Великия пост е позволено да се яде месо.

На този специален ден си спомняме за скъпите на сърцето си покойници. В църквите се провеждат панахиди, с което се почита паметта на хората, които са напуснали земния живот. Близките на мъртвите посещават гроба им, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за “Бог да прости мъртвите души“. Следвайки традицията, опечалените се подготвят с "коливо" - варено, подсладено жито.

Житото е символ на възкресението, понеже по думите на свети апостол Павел "житното зърно не може да оживее, ако преди това не умре". Българската традиция включва и хляб и вино - символ на кръвта на Исус Христос. В по-ново време се прибавят дребни сладки, бонбони и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.

Обичайно на гроба свещениците извършват парастас, тъй като е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.

Прекадяването с тамян означава чистата молитва, а цветята - добродетелите на починалия. Православният канон отрича като погрешно оставянето на храна на гроба на мъртвия. Библията също отрича това. Душата не яде и пие материални неща. Оставеното на гроба обаче може да бъде разнесено от кучетата и по този начин се осквернява последният дом на покойника. Редно е раздавката да бъде дадена на бедните и нуждаещите се, като се споменат с добро умрелите.