Добри мисли, упорит труд и сплотено семейство – това е рецептата за дълголетие на ветеран от Втората световна война, който преди дни навърши 105 години.

През всичките тези години Стойчо Стоев е напускал родната Нова Загора само през войната, когато отива на фронта като картечар.

Роден е в Каменово, на 19 април 1916 година, учи в родното си село, но поради бедността на семейството си не успява да завърши гимназия и започва да работи, за да се издържа. През 1937 г. постъпва войник в Сливен като картечар.

При участието на България в заключителния етап на Втората световна война е част от петчленния разчет на тежка картечница "Шваpцлозе".

Стойчо Стойчев рискува да бъде застрелян на огневата позиция, когато отказва на ротния си командир да открие огън по отсрещния "противник", в когото с бинокъла си разпознава български войници. При бомба, избухнала в близост до картечния екипаж, също едва не губи живота си. Затрупан жив, той е изровен от другарите си и спасен.

Демобилизира се през есента на 1944 г. В Гърция му предлагат да се устрои в Солун, но българинът-родолюбец отказва. Редник от запаса Стойчев създава малка шивачница с няколко работника в Нова Загора. Шие пардесюта на офицерите.

"На генералите, на полковници... Ако не съм бил добър, как ще дойдат да им шия пардесюта, значи добър шивач съм бил", споделя днес той пред bTV.

Участва и в изграждането на котлите на ТЕЦ "Сливен", където се пенсионира.

След два брака и три деца сега за него се грижи доведеният му син.