Майка сподели тъжна история за безразличието в обществото, която поставя важни въпроси към самите нас. Случката се разиграла през дъждовния ноемврийски вторник в центъра на Хасково.
Жената запазва анонимност, докато разказва в социалните мрежи как на детето ѝ прилошало по път за урок. То легнало на мокра пейка пред Младежкия дом, но в продължение на половин час никой от намиращите се наоколо хора не попитал дали се нуждае от помощ.
Майката изрично посочва, че не иска да обвинява или осъжда своите съграждани. Ситуацията обаче я кара да се замисли за отношението между хората и за личната отговорност на всеки от нас.
„Снощи, на път за урок на детето ми, ѝ прилошава и ляга на пейката пред Младежкия дом. Вали дъжд, пейката е мокра. В този час там има занимания, а наоколо, майки, бащи и баби, които чакат децата си. В продължение на половин час никой не отива да попита дали е добре и има ли нужда от помощ“, пише жената.
Тя отбелязва, че обществото често критикува лекарите и институциите за липсата на отношение и съпричастност. Според нея обаче всеки трябва да се запита какво прави самият той, когато види непознат човек в беда.
„Всички тези хора са родители, баби и дядовци. Утре на тази пейка може да лежи тяхното дете. Моето. Или нечие друго“, допълва майката.
Разказът ѝ завършва с прост, но важен призив. Понякога помощта започва само с два въпроса: „Добре ли си? Имаш ли нужда от помощ?“
„Защото обществото не е само институциите и хората, от които очакваме нещо. Обществото сме всички ние. А човечността започва от нас самите“, пише още жената.
Понякога човечността започва с един поглед към непознатия и с простичък жест на съпричастност. Не е нужно да познаваме човека пред нас, за да проявим съпричастност, особено когато става дума за дете, което изглежда безпомощно и се нуждае от подкрепа. Защото няколко думи, подадена ръка или минута внимание могат да се окажат решаващи.
