Всеки ден един баща изминава с велосипед пътя от пазарджишкото село Ляхово до областния град. Няма автомобил, нито друга възможност за придвижване. Работата, пазаруването и обикновените ежедневни задължения го отвеждат на път, по който споделя движението с автомобили, преминаващи с висока скорост. Най-голямото му притеснение е дали вечерта ще се прибере невредим при детето си.

Историята му се появи в социалните мрежи под формата на лично обръщение към кмета на Пазарджик. Мъжът не настоява за финансова помощ или специално отношение. Молбата му е за изграждане на велоалея, която да свързва града с Ляхово и близките села.

„Аз съм обикновен човек, който няма големи финансови възможности. Всеки ден ми се налага да пътувам с велосипед от село Ляхово до град Пазарджик, защото нямам друга възможност за придвижване“, разказва той.

Зад тези няколко изречения стои ежедневие, в което всяко излизане от дома е съпроводено с тревога.

„Всеки ден тръгвам с притеснение и се питам дали ще се прибера жив и здрав при детето си, дали ще успея да му занеса храна и да го прегърна отново.“

По думите му автомобилите по маршрута се движат с висока скорост, което прави пътуването с велосипед опасно. Въпреки притесненията си той продължава да изминава този път всеки ден, защото няма друга възможност за придвижване.

„За някои хора велосипедът е удоволствие и спорт, но за мен той е необходимост. С него ходя на работа, пазарувам и върша ежедневните си задължения. Не карам колело по избор, а защото животът ме е поставил в такова положение.“

Затова и предложението му е конкретно. Той призовава местната власт да потърси европейско финансиране и да разработи проект за велосипедна връзка между Пазарджик и околните населени места.

В коментарите под публикацията се появява и конкретно обещание за велоалея между Пазарджик и Мокрище. Потребител заявява, че лично се е заел с реализирането ѝ и остават само „дребни доуточнения“. Впоследствие уточнява, че разчита на собствени средства и контакти, а не на обещания от институциите.

Други жители дават пример със съществуващата велоалея към Ивайло. Според една от коментиращите трасето е добре изградено, но се използва рядко, а на места вече е покрито с листа и пръст. Тя обръща внимание и на електрическите триколки, които все по-често се движат по пътищата и също трябва да бъдат взети предвид при планирането на подобна инфраструктура.

Някои съветват бащата да внесе официално искане в общината, за да получи писмен отговор. Други му напомнят за необходимостта от светлоотразителна жилетка, каска и светлини на велосипеда.

В обръщението си мъжът не обвинява конкретен шофьор и не описва отделен инцидент. Той разказва как изглежда всекидневното придвижване за човек, който няма друг транспорт и трябва да стигне до града, независимо от условията.

А последните му думи са отправени към хората, от които зависи дали това пътуване някога ще стане по-безопасно.

„Не искаме лукс, не искаме невъзможното. Искаме само да се придвижваме безопасно и да се прибираме живи при семействата си.“

„Моля Ви, чуйте гласа на обикновените хора от малките села. И ние заслужаваме безопасен път към града и обратно към дома.“

А накрая оставя подпис, който казва повече от всяко име: „Един баща, който просто иска да се прибира жив при детето си.“

Изображението е илюстративно