В една нормална държава Александър Ковачев щеше да бъде запомнен само като поредния пътен убиец с присъда, излежавана в изолация и забрава. Но не и в България. Тук той е в затвора, но живее като свободен човек – тренира, позира, почива, разполага. И не само това – пласира наркотици чрез престъпната си фамилия и уронва достойнството на правосъдието с всяко свое действие.

Разбиха престъпна група за разпространение на дрога

Докато семействата на Васко, Георги и Светли – тримата младежи, размазани на пътя от Ковачев през 2020 г. – още палят свещи и вдишват мъка, Ковачев демонстрира мускули и самоувереност от затвора. А семейството му, вместо да бъде под постоянно наблюдение, е пуснато под гаранция, въпреки системното участие в престъпна дейност.

Историята не е просто поредна хроника на беззаконие. Това е илюстрация на системна гнилост. На институции, които защитават престъпници, и като че ли се отвращават от майките на убити деца. На съдебна система, която брои килограми дрога, но не тежестта на един разстрелян живот. На държава, в която моралът е в отпуск, а правдата – под домашен арест.

И днес, 18 юли 2025 г., на брифинг в Съдебната палата в Габрово, държавата най-сетне изрече онова, което жертвите от години повтарят в отчаяние: Александър Ковачев – пътният убиец – е не просто в капан на случайна злополука, а лидер на организирана престъпна група. Да, от затвора. Да, с пълната подкрепа на фамилия, която отдавна не просто съучаства, а изглежда сякаш управлява.

Групата е разпространявала наркотици в цялата страна. Иззети са кокаин, канабис, екстази и още. Но това не е просто наркобанда – това е символ на българския разпад. Убийци на пътя стават дилъри зад решетките. Вместо изолация – организация. Вместо изкупление – империя.

Александър Ковачев е на 32. През 2020 г. отне живота на трима младежи – Васко, Георги и Светли. Смачкани от колата му. От арогантността му. От убеждението, че нищо няма да му се случи. И не му се случи – не и тогава. Десетки пъти съдът протака делото, прокуратурата мълчи, институциите отговарят с формални писма, докато Петя Иванова – майката на Васко – се бори не само със загубата, но и с държавата, която сякаш пази убиеца на сина ѝ.

Когато най-сетне през 2024 г. получава 8 години „общ режим“, всички знаеха какво означава това – че ще излежава присъдата си в затворническо общежитие, от което се излиза почти свободно. За "работа". За "лечение". По "семейни причини". Ето така се изгражда наркоимперията на Ковачев – не въпреки системата, а благодарение на нея.

Семейството му е част от престъпната схема – това е ясно. Не само заради старите палежи и грабежи. А и заради настоящето – част от членовете вече са задържани, други пуснати под гаранция. Без шум, без снимки, без имена – сякаш е важно да не засегнем правата на престъпника, докато правата на жертвите са унищожени.

България през 2025 г. е мястото, където ако убиеш трима души – ще получиш 8 години. Ако си тих и дисциплиниран зад решетките – ще излезеш за 4. Но ако извикаш срещу тази несправедливост – ще бъдеш етикетиран като креслив родител, пречещ на „реда“.

Александър Ковачев не е инцидент. Той е продукт. На институции, които не действат. На закони, които не се прилагат. На общество, което е уморено от битки и затова мълчи. Но всяко мълчание ражда следващ Ковачев. Следваща катастрофа. Следващ гроб.

Днес дрогата е иззета. Групата – разкрита. Но въпросът остава: ще има ли този път справедливост? Или, както досега, престъпниците пак ще се окажат „млади, примерни, реабилитиращи се“, а техните жертви – просто статистика?

Петя не иска мъст. Иска имената и лицата на престъпниците да излязат на светло. Иска държавата да спре да се преструва, че не знае. Иска институциите да работят за жертвите, а не за палачите. Иска обществото да не претръпва, защото всяко претръпване е зелена светлина за следващия Ковачев.

И ние трябва да поискаме същото. Да не мълчим. Да не забравим. Да не позволим тази история – история на кръв, наркотици и безнаказаност – да бъде поредната, която ще бъде заметена. 

П.С. На снимките са жертвите, убиецът и семейството му, като техните са след тройното убийство - хората си "ваканцуват", празнуват..., пише Ni Nella, публикувала фотосите във Facebook

Прочетете и поста й: