На 12 март 2025 г. животът на един човек и неговото семейство се преобръща. Бившият боксьор Константин Семерджиев, по-известен като Коко Тайсъна, е пометен на пешеходна пътека в София. Месец по-късно той е все още в болницата, а съпругата му споделя своята болка, възмущение и благодарност в откровен пост, който трога хиляди. Предлагаме ви разказа й – с незначителни редакции на съдържанието.

Коко Тайсъна е пострадал при удара в София, участва ли кола на НСО? СНИМКИ

На днешната дата преди месец, в 8:15 ч., на кръстовището на Столична гара, като пешеходец, на пешеходна пътека, беше пометено моето момче – Коко Семерджиев. Име, което за някои е просто име, за други – повод за подигравки, а за трети – поредната забравена жертва на пътя. Но за нас, тяхното семейство, той е целият свят.

Личност, неразбрана от мнозина, спортист, пионер, проправил пътя на професионалния бокс в България, играл с не малко от най-известните имена в световния бокс за времето си и в своята категория. Личност, за която не един и двама журналисти са писали и канили в предаванията си, подкасти и рубрики – често за „жълти“ теми, а негативизмът обираме нас и неговите деца.

Стигна се дотам, че фамилията ни се нареди до тази на убиеца Семерджиев, който прегази момичетата на бул. „Черни връх“, и до наркопласор от Пловдив със това име, с когото нямаме нищо общо. Коко Семерджиев – боксьорът, свързван през годините с момчетата на прехода – но колко са спортистите, които тогава и сега могат да бъдат достойни да изкарват прехраната на семейството си?

Днес отново се пишат неверни неща – че за лечението му плаща Мая Илиева...

В момента, месец по-късно, Коко продължава да е в болница „Софиямед“, където претърпя операция на раздробения си таз. Седмица след изписване за домашно лечение, заради счупени 10 ребра и излив в белия дроб, беше върнат по спешност с висока температура за нова операция. Белият му дроб е с оток и частично увреден.

Да, Коко е различен – арогантен, грубоват, понякога и агресивен – но човек, като всички вас. Човек, който не заслужава да бъде просто хроника.

На 12.03.2025 г. Коко беше прегазен от Красимир Тодоров Панайотов от с. Казичене – шофьор на Златан Златанов, спряган за депутат от партия „Възраждане“. Шофирал е колата на Народното събрание, преминаваща неправомерно с пуснати светлини със специален режим, движеща се сама по посока „Х.Димитър“. Предполагам, че адвокатите му ще измислят „неотложна задача“, за да оправдаят преминаването на червено. Другият участник в ПТП-то е Мартин Николаев Николов със служебен автомобил на фирма „Успехът“ ЕООД.

За месец никой от тези хора не се обади, не попита, не се извини за случилото се. Никой не проявява капка човещина за това, че един човек, който избра да ходи пеша, е на ръба на живота си.

Разкриха какво е състоянието на Коко Тайсъна, пострадал при мелето в София

Сърдита съм. Обидена съм. Обезверена съм. И знам, че каквото и да пише, нищо няма да се промени. Никой няма да плати за това, което Коко и преживяваме. Както както и никой няма да плати за смъртта на малката Сияна. И за всички предишни невинни жертви.

За един месец никой не написа ред за състоянието му в момента. За един месец всичко се покри, вероятно от страх…….., все пак  една от колите е на Народното събрание. Един журналист не пише, че Коко е жив. Само няколко души го посетиха – на тях благодаря от сърце, защото те му дават стимул и вяра, че ще се оправи.

Коко е без телефон. Загубил е вяра, че отново „ще стане човек“, както казва. На свиждането стоим по цял час, гледаме се, а той не отронва нито дума. Не пожелавам никой да го изживява! 

Благодарна съм на болница „Софиямед“, на хората, които помогнаха да го преместим там. На д-р Иван Христов от Спешното отделение, на проф. А. Йотов (ортопедия), на д-р Ф. Баргути (гръдна хирургия),  който продължава да се бори за него и в момента и на всички други доктори, физиотерапевти, сестри и санитари, които помагат да се възстанови.

Не ми се обаждайте да давам изявления. Не искам. Не ми се обаждахте, когато пишехте жълтини за него и го правихте за посмешище, за да си продавате вестниците и да ви гледат рубриките, не ми се обаждайте и сега.

Коко е ЖИВ и продължава да страда от болки, отслабнал с 15 кг, вързан за апарат, който му помага да диша и да изкара кръвта от белия му дроб, загубил надежда, че ще се възстанови и ще може да практикува любимия си спорт отново, но аз, децата му, семейството му, малкото хора, които го поддържаме, продължаваме да вярваме, че ще се върне по-силен от всякога!

С теб сме, Коки. Обичаме те. Не губи надежда – ще се справим и с това.