Проблемите, които трябва да решава МВР, не са само вън. Те са и вътре в МВР и най-логично е, че когато решиш тези проблеми, много по-лесно ще се справяш с тези навън. По този случай, за който ще прочетете в следващите редове, досега се смениха трима министри. Да видим сега четвъртия.

Как се прекратява пътят на наказателното преследване? Как самонадеяността и наглостта на един разследващ полицай може да няма граници? Как един разследващ полицай може брутално да срине доверието на хиляди хора в МВР и как непотърсената му отговорност може да го доразруши още повече?

Тази жена от снимката за мен е един от най-ярките примери за грешка в системата, с която съм се сблъсквала досега.
По този случай тепърва ще разкажем за още много примери, но започнахме от този, защото тя е първата. Първата, която е трябвало да си свърши работата.

За да не пиша всичко отново, ето линковете към материалите по случая и ще кажа само някои неща. Под сянката на този разследващ полицай са нарушени разпоредбите на чл. 155 от НПК, чл. 109 и чл. 110 от НПК, чл. 107 от НПК, чл. 122 от НПК. Или, горе-долу, е нарушен почти целият НПК в частта му по отношение на работата на един разследващ полицай.

Разследване, което заличава следи

Разследването, което заличава следи ЧАСТ 2

Няма да стане! Справедливост ще има! Ще ви дишам във врата постоянно

А това не са просто процесуални нарушения. Това са действия или бездействия, които могат да прекратят пътя към наказателното преследване и да направят невъзможно доказването на едно престъпление.

Защото когато един разследващ полицай не си свърши работата, не изчезва просто една следа или едно веществено доказателство.
Изчезва шансът да бъде доказано едно престъпление. Изчезва истината. Изчезва възможността някой да понесе наказателна отговорност. И най-важното, изчезва справедливостта!

И тук идва „най-красивата“ за МВР част.

Същият разследващ полицай завежда дело на бащата на загиналото 24-годишно момче с иск за 20 000 лева. За това, че същият уж е казал в социалните мрежи, че този полицай не си е свършил работата и е поискал неговата оставка. По време на частното дело въпросната разследваща води свидетели. Забележете! Свидетелите са хора, срещу които има свидетелски показания, че са укриватели по същото престъпление, което тя е разследвала и ги е разпитвала като такива. Същите тези свидетели аз и други хора чухме как си говорят пред съдебната зала, че като осъдят бащата за тези 20 000 лева, ще ходят на шопинг.

Не, нещата не свършват и дотук.

По време на делата въпросната разследваща представя психологични експертизи, че не е добре и е силно травмирана. Води на делата нейна добра приятелка, с която заедно са ходили на психолог, ама не си спомнят точно къде. Води и мъжа си, който е полицай на ръководна длъжност в същото районно управление в Попово.

Същият свидетелства как, докато я е наблюдавал на работното им място, тя е била много зле и не е могла да си върши работата.
Всички тези неща са протоколирани в съдебна зала и са изключително лесни за проверка и доказване. И тук идват въпросите.

Колко трябва да се чувстваш недосегаем, за да твърдиш в съдебно дело, че си психически нестабилен да си вършиш работата като разследващ полицай, а преди и след това да продължаваш да работиш като такъв? И ако това е вярно, колко още случая е водила в това състояние?

Колко още разследвания са минали през ръцете ѝ?

Колко още човешки съдби са зависели от решенията и действията ѝ?

Това не е просто юридически проблем. Това е морално дъно. Това е страшно. Такива хора имат ли място в тази система? Някой някога ще има ли смелостта и силите да изчисти тази система от това?

В МВР най-малкото има Етичен кодекс. Каква етика? Какъв кодекс?

Случаят „Момчил“ от Попово не е просто случай.Това е пример как в България едно разследване може да бъде съсипано в първите часове, а после човекът, който е трябвало да търси истината, може да поиска пари от бащата, който пита защо истината я няма.

Това е безумие! Защото истината не е версия. Истината трябва да се доказва. И е крайно време, когато един разследващ не я търси, някой да проверява защо.

Този разследващ полицай и човекът, с когото живее, работят в полицията в град Попово към ОДМВР Търговище и се грижат за нашата сигурност и тази на децата ни. И ние им плащаме заплатите.

Аз ще задавам въпроси и ще търся истината за Мони докрай!

Днес виждам отново, че в една „специална“ група на Попово разни същества разпространяват постановления на прокуратурата. Постановления, с които никой друг не би трябвало да е запознат освен близките и адвокатите им. Разбира се, до тях би могъл да стигне и разследващият полицай. Кой ли ги разпространява от анонимни и фалшиви профили? Ще разочаровам тези хора с този пост. Казах ви го и преди, казвам го и сега: Ще ви дишам във врата докрай.

Делото „Момчил“ не е прекратено. Няма и да бъде, така както ви се иска. А дори и да бъде, ще бъде възобновявано дотогава, докато истината не излезе и виновните за случилото се и за „разследването“ не понесат отговорността си.
Мони не си е отишъл напразно!

Лицето на Момчил от Попово е това, което ще спре това безумие и ще променят тази система!