Една на пръв поглед рутинна публикация във Facebook се превърна в разгорещен обществен спор за смисъла на дарителството, отношението към книгите и ролята на библиотеките днес.

„Библиотеката не е пункт за вторични суровини“

Началникът на филиал „Овча купел“ на Столична библиотека Нели Буневска публикува остър пост, в който изрази недоволството си от начина, по който част от гражданите даряват книги. Поводът – оставени в чували, прашни, скъсани и извадени от мазета и тавани издания, които по думите ѝ не отговарят на изискванията за библиотечен фонд.

Буневска напомня, че библиотеката приема книги, издадени след 2015 г., и подчертава, че има други места – читалищни библиотеки, домове за възрастни хора – където по-старите издания биха били по-подходящи. Тонът на публикацията обаче е рязък и категоричен, а финалът – „не благодаря на господина, който си е прочистил мазето за наша сметка“ – се оказва искрата, която запали коментарите.

Лавина от гняв, разочарование и обиди

Реакциите не закъсняха. Десетки потребители възприеха поста като обиден, високомерен и лишен от емпатия, особено на фона на идеята за дарителство.

Част от коментиращите споделят личен опит, че са се сблъсквали с „правила и условия“, които обезсмислят желанието да помогнеш. Други поставят под въпрос самото изискване за година на издаване, напомняйки, че класиката и стойностната литература често е далеч по-стара от 2015 г., но това не я прави по-малко ценна за читателите.

Някои реакции преминаха и границата на добрия тон – с лични нападки, ирония и дори обиди към автора на публикацията. В спора се намесиха и теми като достъпа до култура, социалното неравенство и усещането, че книгата постепенно се превръща в „лукс“ вместо обществено благо.

Два свята, една библиотека

Случаят ясно показа сблъсъка между институционалната логика и обществените очаквания. От една страна – библиотеките имат обективни ограничения: място, фонд, нужди на читателите, професионални стандарти. От друга – дарителството по своята същност е акт на добра воля, който хората очакват да бъде посрещнат с благодарност, а не с публично порицание.

Липсата на ясно и предварително комуникирани правила, както и тонът на самото послание, превърнаха иначе легитимен проблем в криза на доверие между библиотеката и част от общността.

Повече диалог, по-малко назидание

Скандалът около филиал „Овча купел“ не е просто спор за книги в чували. Той поставя по-широк въпрос: как институциите говорят с хората и как хората се чувстват, когато искат да направят нещо добро.

Може би решението е по-малко гняв в социалните мрежи и повече диалог, ясни правила и уважение – и от двете страни. Защото книгите, независимо от годината си, би трябвало да свързват, а не да разделят.