Клиничният социален работник в столична болница - Александър Миланов, публикува пост в социалната мрежа Facebook. В него той говори за една от новините, които разтърсиха страната - убийството на две деца в софийското село Вакарел.
Заподозряна за извършването на убийствата е майката на децата.
GlasNews припомня, че към момента няма изготвена съдебна психиатрична и психологична експертиза на майката на децата, но има данни, че е изпитвала безпокойство. Жената е задържана за срок до 24 часа.
Иззети са множество веществени доказателства, между тях има и ножове, но тепърва предстоят експертизи на самите предмети на престъплението, които са иззети, каза заместник-директорът на ОД на МВР - София комисар Георги Калайджиев.
Всичко по темата може да прочетете тук:
Откриха две мъртви деца в къща във Вакарел* СНИМКА
Задържаха майката на двете мъртви деца от Вакарел, опитала да се самоубие* СНИМКИ
Има данни, че майката на убитите деца е страдала от тревожност*
Новините гръмват. „(Вероятно) Майка уби двете си деца. Трагедия, която никой не е очаквал.“ Съседите ще дават интервюта – „Тя беше толкова мила! Винаги усмихната!“ Социалните мрежи се изпълват с възмущение, с осъдителни коментари, с въпроси от рода на „Как е възможно една майка да направи такова нещо?!“ Но тези въпроси идват твърде късно.
Така Миланов започва публикацията си. Той пише, че една майка не взима решението да убие децата си просто ейтака.
"Такова нещо не се случва в празното пространство, без предистория, без предупредителни знаци. И ако никой не ги е видял, това не е защото не са били там. А защото обществото е спяло", казва специалистът.
Той разказва, че в основата на подобни случаи почти винаги стои дълбока психологическа криза или психиатрична болест – често такава, която остава невидима дори за най-близките хора. Най-често срещаните състояния, водещи до такъв трагичен край, включват тежка депресия, следродилна психоза или други психотични разстройства.
Жената, която извършва такова деяние, невинаги е насилник или „зло чудовище“. В много случаи тя е човек, който е стигнал до ръба на собствената си психическа устойчивост, без да срещне помощ по пътя си, уточнява Миланов.
"Следродилната психоза, например, може да започне с безсъние, тревожност и промени в настроението. Постепенно може да прерасне в налудности – майката започва да вярва, че децата ѝ са в опасност, че трябва да ги „спаси“ от света или от самите тях. В такива моменти тя не мисли рационално – тя действа според изкривената логика на болестта."
Според него, друг често срещан феномен е разширеното самоубийство – състояние, при което родителят не просто иска да сложи край на живота си, но вярва, че децата му не могат да оцелеят без него. В този случай убийството не е продиктувано от агресия, а от дълбоко, макар и патологично, убеждение, че това е единственият „изход“.
Това, което прави тези случаи още по-страшни, е, че никога не се случват внезапно. Първите признаци почти винаги са налице – но някак си остават незабелязани. Или още по-лошо – забелязани, но игнорирани.
"Обществото има навика да се намесва, когато е късно. Да осъжда, след като вече няма какво да се промени. Да задава въпроси, на които отговорите вече не могат да спасят никого. Но психичните разстройства не започват в деня на престъплението. Те се развиват с месеци, години. Те изпращат сигнали, които могат да бъдат разпознати. И вместо да чакаме трагедията, можем да се научим да ги забелязваме навреме."
Миланов апелира вместо да клатим глава с възмущение пред поредния случай, да се запитаме: „Колко майки в момента вървят по ръба? Колко от тях крещят без звук? И колко от нас ще решат, че това не е наш проблем?“
"Защото когато обществото спи, трагедиите се случват в тишината на безразличието."
Снимка: БГНЕС
