Тъкмо се чудех колко време ще му трябва на българина, за да оплюе, низвергне и отрече това, което снощи беше истински празник за мнозина - демонстративния мач между двама големи. И се чудех за какво точно ще се хванат вечно недоволните и сърдити, за да си погъделичкат самочувствието. Е, намериха го! Личните предпочитания на Джокович към определена музика дотолкова разгневиха псевдоморалистите, че не спират да каканижат епитет след епитет за „Луда по тебе“ и горкия й фен Новак.

Е, и аз не слушам чалга. Но и не играя тенис като Новак Джокович. Нито пък натрапвам вкуса си за музика на други. Което впрочем не важи за такива като Бедрос Халваджиян, към чието име задължително се прикрепя „син на известния режисьор Магърдич Халваджиян”. За да стане ясно кой е.

Поздравлението на Сина към диджея за отказа му да пусне песента, наричайки я „мазна чалга“, не е просто спор относно музикални предпочитания, а дълбоко вкоренени културни предразсъдъци, подсилени от псевдоморализъм. Каква е целта всъщност на подобни дебати? Да представят едни вкусове и избори като „правилни“ и „елитарни“, а други – като „низши“ и „вулгарни“? Кому е нужно вечното разделение между „чалгата“ и другите музикални жанрове, което от години насажда социални стереотипи и поляризира обществото?

Какво точно означава обвинението към Джокович за това, че харесва и подкрепя „мазна чалга”? Очевидно трябва да се внуши, че определени културни форми се смятат за неподходящи за определени среди. Което си е пък класически пример за псевдоморализъм – претенция за „висок морал“ и „правилни“ естетически предпочитания, които обаче често са мотивирани от лични предразсъдъци, а не от обективни морални принципи.

Чалгата, като музикален жанр, отдавна е подлагана на остра критика в българското общество, въпреки че има широка аудитория и ясно изразена културна идентичност. Това, което мнозина често пропускат, е, че изкуството – било то музика, кино или литература – винаги е въпрос на личен вкус и предпочитание. Съществуват различни културни пластове и всеки има право да избира какво да слуша. При това без да бъде заклеймяван!

Опитът на Халваджиян-младши за публично осъждане на даден жанр, основавайки се на собствените му предпочитания и предразсъдъци, не е нищо повече от опит да се наложат ограничения върху културното многообразие. А онова, което се вижда в постъпката на диджея и в реакциите на социалните медии, не е просто несъгласие, а стремеж да се наложи определена културна йерархия, която поставя чалгата в дъното на обществения вкус. Както и Джоката… Какво като е световен номер 4 на сингъл, бил е класиран като номер 1 в света за рекордните общо 428 седмици за рекордните 13 различни години и е завършвал като номер 1 в края на годината рекордните осем пъти. Какво като е спечелил рекордните за всички времена 24 титли от Големия шлем за мъже на сингъл, включително рекордните десет титли от Australian Open? За псевдоморалистите е важно друго: сърбинът харесва чалга!

Отдавна социалните мрежи са станали неразделна част от културата на негативизма. Те са мощен инструмент за свободно изразяване, но също така често стават място, където индивидуалното мнение лесно се превръща в колективна агресия. Коментарите срещу избора на Джокович показват именно това – една културна битка, при която различията в мненията се превръщат в основа за публично заклеймяване.

Та питам сега: кой определя кое е правилно и кое – не? В едно плуралистично общество, където свободата на избор и индивидуалността се насърчават, подобни категорични осъждания са неуместни. Музикалните вкусове и културните предпочитания са толкова разнообразни, колкото са и самите хора. Песента „Луда по тебе“ може да е важна част от културното наследство на някого, както и символ на идентичност, емоции или преживявания. 

"Аз съм българче, знам коя съм и какво можем ние. Вътрешна болка ми е, че сме винаги разделени." Думите са на Камелия - поп фолк певицата, изпяла ябълката на раздора "Луда по тебе". Звучат ли ви познато?

Може би е крайно време вместо да се задълбочаваме в конфликти, основаващи се на културни различия, по-ценно би било да се насърчава уважение към чуждото мнение и избори. Защото псевдоморализмът, целящ да наложи единен стандарт на „правилното“, всъщност унищожава богатството на културното многообразие. И убива шоуто.

Ама как ни зашлевиха снощи тези вечни съперници Джокович и Григор, а?