Кой сви бастуна на Пенчо Славейков? Със здраве да си го ползва...

Разхождаш се из красивите столични улици, минаваш покрай сградите, заслушан в потракването на софийските трамваи и се натъкваш на позната и обичана гледка - статуята на Славейковите баща и син, която предизвиква някакво странно усещане у теб.

Само че този път нещо липсва?

Един вандалски акт разбуни духовете в столицата. Откраднаха бастуна на Пенчо Славейков от пл. "Славейков".

Новината за минути обиколи социалните мрежи и предизвика остри реакции не просто у столичани, но и у всички българи.

И след подобна случка, няма как да не зададем един много логичен върпос: Защо? На кого е притрябвал металния бастун на поета Славейков?

Остава едно много горчиво усещане у човек, ако се замисли за естеството на деянието. Някакво непреодолимо чувство на отчаяние пред невъзможността да се справиш с човешката глупост. Защото, оказва се, тя в действителност е безгранична.

Често ставаме свидетели на вандалски прояви. Разрушената градска среда бърка в очите на всеки, който има поне малка капка чувство за отговорност. Свикнали сме да виждаме обърнати кофи за боклук, изтръгнати колчета, надраскани сгради, унищожени градинки и какво ли още не, но когато някой посегне на паметник и на нещо с висока културна и национална стойност, питам се - толкова ли глупав народ сме в действителност?

Който е свил бастуна на Пенчо Славейков, нека си го ползва със здраве. Само нека да внимава, че ако го намерят разгневените българи, като нищо ще го погнат по главата именно с него. И този път никой няма да роптае.