Вече е официално – в столичния квартал „Люлин“ тревните площи не са просто зелени петна между панелите, а минно поле за автомобилни нерви. Един невинен Audi реши, че тревата е паркомясто. На някой му писна. Две гуми – долу. Тихо. Без фанфари. Без викане. Само съскане.

Коментарите във Фейсбук са като на публично четене на стенограмите от парламента – много шум и почти никакъв смисъл. Едни искат глоба и конфискация, други – ножове и реванш. И трети се шегуват с тревата, защото наистина изглежда остра.

Междувременно в Европа глобите за подобно паркиране започват от 600 евро. А в Люлин – започват и свършват с пукане на гуми. Българският баланс между държава и самоуправство.

И да, нека бъдем честни – това не е решение. Но е симптом. Симптом на отчаяние от безнаказаност. На безсилие пред бетона и гумите, нахлули в пространството за деца и дървета.

Може би, следващият път вместо нож ще използваме камера. И жалба. Или пък поне табелка: „Тук не е мястото ти. Нито на колата, нито на безочието ти.“

Снимка: Danov VN, Facebook