Спешното отделение е мястото, на което хората отиват, когато са уплашени, притеснени или изпитват болка. Последното, което очакват, е да си тръгнат с чувството, че са пречили.

Публикация във Facebook предизвика бурна дискусия, след като човек, придружил 75-годишната си майка в Спешното отделение на МБАЛ „Св. Анна“ във Варна, описа преживяване, което според него е било по-изнервящо от самото чакане.

По думите му възрастната жена е потърсила помощ заради болки, но още от първите минути атмосферата в отделението оставила неприятно впечатление.

„Всеки въпрос се приема като лична обида, всяко уточнение предизвиква видимо раздразнение“, пише авторът по адрес на регистратурата.

След това започнало чакане. Дълго чакане.

„Толкова дълго, че човек има време да преосмисли житейските си решения, училищните си спомени и няколко бъдещи планове“, отбелязва саркастично той.

Според разказа близо два часа по-късно ситуацията се изострила още повече. Докато чакал в коридора, телефонът му звъннал за кратко. Последвала реакция от служител по охраната, която авторът очевидно няма намерение да забрави.

„Сядай долу! Чуваш ли какво ти казвам?! Млък!“, твърди, че му е било казано пред останалите чакащи.

След това дошъл и въпросът, който по-късно се превърна във фокус на цялата публикация:

„Ма ти знаеш ли какво е тука, бе?“

„Признавам си, до този момент мислех, че е спешно отделение. След разговора започнах да подозирам, че съм попаднал във някакъв експериментален център за превъзпитание“, пише още авторът.

Най-сериозното разочарование обаче дошло след прегледа на възрастната жена. Според публикацията не е бил даден ясен отговор каква е причината за болките ѝ, а посещението приключило без конкретно обяснение за състоянието ѝ.

„В крайна сметка си тръгнахме без особен отговор какво точно причинява болките“, пише той.

Разказът бързо събра десетки реакции. Част от хората заявиха, че разпознават описаното и са преживявали подобно отношение в различни лечебни заведения. Други напомниха, че спешните отделения работят под огромно натоварване, а недостигът на медицински кадри от години е хроничен проблем за здравната система.

И именно тук е най-болезнената част от подобни истории.

Никой не очаква в спешното да бъде посрещнат с червен килим. Никой не очаква лекарите и сестрите да работят без напрежение, след като ежедневно се сблъскват със страдание, тежки диагнози и човешки трагедии.

Но когато заведеш възрастната си майка на лекар, очакваш поне едно - да не се чувстваш виновен, че си потърсил помощ.

Защото хората рядко помнят колко точно минути са чакали. Помнят друго. Помнят дали някой ги е изслушал. Помнят дали някой ги е погледнал като човек. Помнят дали са си тръгнали с надежда или с унижение.

А финалът на този разказ вероятно обяснява най-добре защо публикацията предизвика толкова реакции:

„Болките на майка ми може и да останаха, но поне си тръгнах с ценен урок - следващия път първо ще се чудя дали да отида на лекар, или направо да чакам чудо.“

Снимката е илюстративна