Помните ли Филип, който запали свещичка за Сашко от Перник, чиято съдба докосна цяла България? Помните ли красивите му сини очи и ангелско лице? Помните ли от какво страда малкото дете и с какво се бори? А сега си представете през какво минава майката на Филип. И колкото и да ви е трудно, представете си, че това невинно ангелче, в чийто свят няма нито злоба, нито гняв, става обект точно на човешката злоба, на обидни обвинения и коментари... Не можете ли?
Помните ли Филип, който се помоли за Сашко? Той има нужда от нашата подкрепа!
Тогава вижте какво написа майката на Филип в Деня на думата "благодаря", малко след като беше благодарила на стотиците хора за приятелското рамо, за протегнатата ръка, за да може синът й да се лекува, за силните думи, за приятелските съвети... Защото покрай всичко това се появява и озлоблението, язвителността, лошотията... На хората.
Ангелче се помоли за изчезналия Сашко от Перник СНИМКА
Публикуваме поста на Албертина Сантиаго Риверо без редакторска намеса:
"Казват, че когато чувстваш болка, си жив, а когато чувстваш чуждата болка, си човек. Покрай забоваляването на сина си срещнах много добри хора, знайни и незнайни, и разбрах, че Доброто все още съществува. За съжаление срещнах и лоши и безсърдечни същества.
В неистовата си борба за здравето на детето ми отново се сблъсках с човешката злоба. Хора, които си нямат идея, че със сина ми преминаваме през ада, хвърлят несъстоятелни обвинения и коментари. Филип е прекрасно дете с ангелска душа. Той излъчва светлина и любов и не познава злобата и завистта! Не разбирам и не проумявам как някой може да отправя критики към това ангелче.
Всяка майка, която държи на рожбата си, ще направи всичко по силите си, за да й помогне! Не пожелавам на тези хора един ден от моя живот. Не им пожелавам тревогите, безсънието, ежедневните грижи и болката, която изпитвам за детето си. Не го пожелавам на никого, защото съм го изпитала.
Не им пожелавам и живота на Филип, изпълнен с мъки и страдания. Не им го пожелавам, защото не съм като тях. Защото, който пожелава зло, то обезателно се връща към него. Човек е най-хубаво да си мълчи и да не коментира чужди съдби... Никой не знае какво го очаква утре..."
