Понякога една снимка е достатъчна, за да накара човек да спре, да се вгледа още веднъж и да се запита дали очите му не го лъжат.

Точно такъв е случаят с кадрите, разпространени в социалните мрежи от столичния район Оборище. Между дърветата на занемарен вътрешен двор, по фасадата на стара кооперация на ул. „Богдан“, надвисва човешка фигура, наподобяваща разпятие. Без надпис, без обяснение, без контекст. Просто е там.

На дневна светлина гледката изглежда необичайна. По здрач става смущаваща. А вечер - направо сюрреалистична.

Фигурата се спуска от прозорец на горен етаж и сякаш виси над двора като застинала сцена от филм, в който никой не обяснява какво точно се случва. Около нея - обрасли дървета, напукани стени, графити и сянка, която прави мястото още по-мрачно.

Снимките предизвикаха вълна от реакции. Някои признават, че са се стреснали още при първата среща с необичайната гледка. Други сравняват атмосферата с кадър от психологически трилър. Трети твърдят, че от години знаят за фигурата, но тя продължава да предизвиква същото чувство на неловкост и недоумение.

Зад необичайната инсталация стои реален автор, а не градска легенда. Според информация, споделена от живеещи в района, фигурата е създадена и поставена преди години от преподавател в Нов български университет, който живее в същата кооперация. Около творбата обаче отдавна се носят различни истории. Една от най-разпространените версии сред съседите е, че тя е била поставена като своеобразно предупреждение към хората, които често се събирали в района - място, което според местни жители години наред било свързвано с бездомници, употреба на наркотици и дребни нарушения.

Дали това наистина е била идеята на автора, е трудно да се каже днес. И може би именно това прави гледката толкова въздействаща. Не защото е страшна сама по себе си, а защото се появява там, където най-малко я очакваш - сред обикновен жилищен квартал, зад няколко дървета, в двор, покрай който десетки хора минават всеки ден. 

Днес малцина знаят истинската идея на автора, но точно това прави фигурата толкова въздействаща - тя не дава отговори, а оставя всеки да измисли своите.

Една фигура на фасадата. Един прозорец. Една тиха столична улица.

Tова е напълно достатъчно, за да накара въображението да свърши останалото.

Снимки: Крали Мърко, Лора Коева, Facebook