Времето, в което живеем, често ни кара да вярваме, че добрината е рядкост, а човечността - изчезващ вид. Една кратка случка на път между две пловдивски села обаче напомни, че това съвсем не е така.

За нея разказва пловдивската журналистка Елена Емануилова в публикация в социалните мрежи, която бързо събра одобрението на десетки хора.

Всичко започнало с наглед обикновена ситуация. На път между две села автомобил внезапно спрял на място, което изглеждало неудобно за движението. Малко след това светнали аварийните светлини.

„Наближавам я и си помислих най-логичното - някакъв технически проблем ще да е“, пише Емануилова.

Докато се изравнявала с колата, видяла как жена слиза от нея и тръгва към предната част на автомобила. Любопитството я накарало да погледне в огледалото за обратно виждане, след като вече ги била подминала. Тогава разбрала причината за внезапното спиране.

„Точно на метър от колата им едно малко костенурче - колкото едър портокал, по съвършено перпендикулярна линия „бързаше“ да пресече шосето“, разказва тя.

Жената внимателно взела животното, пренесла го през пътя и го оставила от другата страна, като запазила посоката, в която то се е движело.

Според Емануилова е напълно възможно хората в колата дори да не са знаели, че сухоземните костенурки са защитен вид. Но това не е било важното.

„Истинският Човек знае някои неща със сърцето си“, пише тя.

Журналистката използва случая и за да отговори на все по-често срещаното убеждение, че хората у нас стават все по-лоши и безразлични.

„Тези мъж и жена са от България, не са от обратната страна на Луната. Така че моля - поплювките само към лица според заслугите им. Несправедливо е да се чете през ред в нета: „Станахме много лоши“. Не, не сме...“, категорична е тя.

Понякога големите новини са за скандали, престъпления и конфликти. А понякога една костенурка, едно спиране на пътя и няколко секунди човечност казват много повече за обществото, в което живеем.

Защото добрината рядко влиза в новините. Но тя продължава да съществува - тихо, без показност и без да чака аплодисменти.