Жителка на Варна сигнализира за обезпокоителна вандалска проява, извършена от двама младежи в района на спирка „Ученически комплекс“. Даниела Грудова сподели във Facebook своята възмущаваща среща с тийнейджъри, които съвсем съзнателно са запалили част от живо дърво, намиращо се непосредствено до гимназия в квартала.

По думите ѝ, инцидентът се е случил в късния следобед на 20 юни, пред очите на преминаващи граждани. Младежите, облечени в тъмни дрехи и с качулка, се смеели и забавлявали, докато пламъците обхващали издатина на дървото. Въпреки че не става дума за напълно обгоряло дърво, огънят видимо го е засегнал – при това в момент, когато духал вятър и рискът от разрастване е бил реален.

Грудова отбелязва, че скоро след това пламъците изгаснали, но не е ясно дали самите извършители са ги потушили. Тя подчертава, че подобни прояви не са просто „момчешки глупости“, а потенциално опасни действия, които застрашават не само имуществото и природата, но и живота на околните.

Случаят предизвика вълна от възмущение сред потребителите на социалната мрежа, като мнозина настояват за повече видеонаблюдение в районите около училищата, както и за ангажираност от страна на родители и институции в превенцията на подобни прояви.

Вижте и целия сигнал на Даниела Грудова,публикуван в социалните мрежи:

„Вчера – късен следобед – точно зад спирка „Ученически комплекс“, пред гимназията, която е там, двама младежи в тъмни/черни дрехи (единият с качулка) горяха част от дърво. Не знам как го бяха запалили, но, чувайки силен смях, обръщайки се, виждам как гори издатина от дървото. Тоест – не цялото дърво, но все пак си гореше. А както имаше и вятър – знаят ли те колко и докъде може да стигне този огън и дали ще го овладеят навреме – да не говорим, ако беше станало и опасно дори за тях двамата (и не само). Скоро пушекът и огънят спряха – не знам дали те го бяха загасили. Но това нормално ли е? Да гориш част от живо дърво – не счупен клон… и да се хилиш като не знам какво… Това вид закрепване на приятелство между двама млади мъже ли е – хилене на простотия, която обаче може да бъде и опасна впоследствие…“