А Дани имаше много какво да разказва. И за мото пътешествията си, и за страстта си към живота, и за любовта си към спорта, и за обичта си към кучетата… Но ни напусна. Напусна този свят, в който тя намираше красиви неща, красиви хора, красиви събития. И отнесе със себе си неразказаните истории.

Запознах се с Йорданка Богданова на Първата дамска мото приключенска среща. В женския месец март, на 12.03.2022 г. Дани беше първият презентатор на организираното от Международната организация на жените мотористи в България МОЖеМ/WIMA Bulgaria под егидата на Overland Adventures мото събитие. Излезе на сцената без грам суета. Личеше си, че се притеснява. Но си личеше и нещо друго – че иска честно и откровено да разкаже за своите мото пътувания и така да окуражи, да вдъхнови дамите на мотоциклети. Да им каже “Ей, момичета! Няма нищо страшно да се качите на любимото си двуколесно и да отпрашите. Не е нужна Бог знае каква организация – просто организирайте мислите и желанията си. И не – не е страшно да тръгнете самѝ! Щом като аз го правя, значи и вие ще го направите!”

Слушах я, гледах я и – колкото и банално да звучи – имах чувството, че я познавам отдавна. Че някъде по пътищата на този (ни) живот сме се изгубили, а сега отново сме се срещнали. Със закачлива усмивка.

Дани разказваше как сам-самичка е тръгнала с мотоциклета си към Грузия. Как е минала през Турция – сама̀ жена. Как е пренощувала на турска бензиностанция. И колко изумена е била, когато, стъпвайки в Грузия, не е успяла да намери и да си купи конвенционална карта. Конвенционална – в смисъл хартиена. “Защото аз карам с такава карта.” – каза Дани полупритеснено. Във времето на всякакви on и off навигации едно момиче на възрастта на дъщеря ми ме накара да припозная себе си. И неволно да се усмихна – не само заради конвенционалната карта.

След това продължи разказа си. С много топлота и доверие спомена на няколко пъти майка си. И аз видях една млада дама, която няма нужда никому да се доказва (дори и на собствената си майка). Една млада дама, която се радва на живота. Която е уверена в себе си. Която обича и уважава себе си. И която има безрезервната подкрепа на майка си…

Разказът на Дани се обърна в обратна посока – към Португалия. И всички присъстващи на Първата дамска мото приключенска среща сякаш заедно с Йорданка преживяхме онези безобразни дъждове във Франция. Преживяхме падането на мотоциклета ѝ. След това заедно бяхме в онзи френски сервиз, където безплатно ѝ оправиха мотора. И заедно стигнахме до топлата и слънчева Португалия…

Дойде време за въпроси и едно от момичетата помоли Дани да им даде чисто женски съвети за такова дълго мото пътуване. Дали да си носят обувки с високи токчета и/или пък рокли – ей такива дамски подробности   . Дани каза: “А, аз не носих такива неща. Но, когато пристигнах в Португалия,

извадих от багажа печката си за маникюр.
Защото тези ръце, освен да карат мотоциклет, трябва и да се поддържат. Трябва да изглеждат красиви!”

И да – всички прихнахме да се смеем. Представихме си го цветно и широкоекранно…

След това се срещнах с Дани още веднъж. В компания пихме кафе и обсъждахме разни неща. И се оказа, че момичето не само умее да разказва увлекателно и с фино чувство за хумор. А е и много добър слушател, с прекрасен аналитичен ум.

Накрая на срещата ѝ казах: “Да ти звънна по-нататък за интервю, а? Да разкажеш за читателите на BMM част от твоите истории, защото съм сигурна, че на хората ще им е много интересно. И полезно!”. Тя се смути: “Ама как така интервю…”. И с тези четири думи сякаш ми каза “Че коя съм аз, та да давам интервю? Аз съм едно обикновено момиче, което просто обича да пътува. Не мисля, че правя нещо изключително.”

Отвърнах ѝ: “Споко! Ти ще си говориш, аз ще си записвам конвенционално   – на ръка или в текстовѝ файл. А след това ще сглобя материала.” Погледна ме, помълча за секунди и каза: “Така ли ще е интервюто? Добре тогава – ще го направим!”.

Но съдбата беше отредила друго.
Неразказаните истории на Дани да си останат неразказани. Поне не тук и не сега. На 05 юни т.г. това борбено и цветно момиче претърпя изключително тежък инцидент. Въпреки силните си характер и физика, въпреки най-добрите от най-добрите медицински грижи, въпреки молитвите ни, тя не можа да се възстанови. 15 дни по-късно душа̀та ѝ отлетя – там, където ще продължи да кара мотоциклета си. Там, където пътищата са хубави. Там, където и светът, и хо̀рата, и мислите са красиви. Там, където увлекателно ще разказва неразказаните истории от тукашния си живот…

Опелото на Йорданка Богданова ще започне в 12.00 часа на 28 юни 2022 г. в църквата “Успение Богородично” на Централни Софийски гробища. Всеки, който иска, може да дойде. НО! Без мотоциклет!!!

Дани, нека пътят ти да е светъл! Нека близките ти, на които изказваме искрените си съболезнования, да имат силата и мъдростта да се справят с непрежалимата загуба!

Любомира Бончева
Издател на BMM