Отваряш прозореца, защото е август и денят е бил непоносимо горещ. Надяваш се поне нощем да влезе малко прохлада. Вместо нея обаче влизат викове, крясъци и шум. Часът минава 23. После полунощ. Звъниш на 112. И започва другата част от нощта - чакането.

Така жителка на Добрич описва ситуацията около блокове 20 и 22 на улица „Дунав“. Според разказа ѝ проблемът не е от една вечер, а се повтаря системно.

В публикация в социалните мрежи Мария Добрева разказва, че около 22:30–23:00 часа между двата блока се събира голяма група млади мъже. По думите ѝ следват силни разговори, викове, смях и крясъци, които продължават дълбоко след полунощ.

Опитите на живеещите наблизо да направят забележка не давали резултат. Около полунощ хората потърсили съдействие на телефон 112.

И тук започва най-съществената част от сигнала.

„И чакаме... и чакаме... и чакаме... 01 часа, 02 часа след полунощ... Купонът продължава, а патрулка отникъде не се задава“, пише жената.

По думите ѝ това не е първият подобен сигнал, а същата вечер и други жители са потърсили съдействие. Тя твърди, че въпреки обажданията полицейски екип не е пристигнал до времето, за което разказва.

„Родната полиция ни пази!“ - с тази иронична реплика започва публикацията. Но зад иронията стои съвсем конкретен въпрос: какво трябва да направят гражданите, когато многократно търсят съдействие за нарушаване на нощната тишина, а според тях реакция няма?

Авторката не крие и гнева си към хората, които според нея системно нарушават спокойствието в района. Част от квалификациите в публикацията са нейна лична оценка и не могат да бъдат приемани като установени факти.

По-същественото е друго. Ако описаното се потвърди, проблемът вече не е просто шумна компания под прозорците. Става дума за доверието в една съвсем елементарна система: гражданин вижда проблем, звъни на 112 и очаква някой да реагира.

Защото телефонът за спешни повиквания не е бутон „изпрати“, след който остава единствено да гледаш часовника.

А когато една и съща нощ мине от сигнал към чакане, а от чакане - към нов сигнал, хората закономерно започват да питат не само кой вдига шум под прозорците им, а кой трябва да го спре.