Силва Зурлева

Първият ден на 2020 година ще запомним с новината за нелепата смърт на Силва Зурлева, тв шефката на Нова телевизия, издъхнала след падане по стълбището в къщата си в Ковачевица.

Съпругът й Минко я открил бездиханна в старинния им дом. На място веднага пристигнали полиция и медици, които установили, че тя е паднала по стълбите и е починала от фрактура на гръбначния стълб.

Професионалната биография на Зурлева е свързана предимно с Нова телевизия, на чието управление посвещава близо 20 години.

Родена е на 26 февруари 1958 г. в Кюстендил. Завършила е СУ "Св. Климент Охридски" със специалност българска филология и новогръцки език и литература. Дипломира се със златен медал.

Преводач е на художествена литература, пише рецензии за книги от балкански автори. Работи като редактор последователно в БНТ и София прес, става кореспондент на гръцки вестници и списания.

От 10 май 1999 г. е управител на медийната групировка "Антена България", а от март 2001 г. - председател на Съвета на директорите на Нова телевизия. От 2009 е член на Управителния съвет до 8 май 2019 г.

Вълчо Камарашев

На 9 април ни напусна големият Вълчо Камарашев, изпълнил над 100 роли в театъра и киното.

Роден е на 12 септември 1937 г. в град Видин. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Филип Филипов през 1959 г.

Артист с над 60-годишна кариера, той бе любимец на няколко поколения българи.

Познаваме го от театъра ("В полите на Витоша", "Хъшове", "Барабанчица" и много други), киното ("Тримата от запаса", " Осъдени души", "Вилна зона",  "Войната на таралежите", " "Всичко е любов" и др.), а и телевизионния театър ("Двубой", "Службогонци", "Чичовци").

Стефан Воденичаров

На 8 юни почина почина академик Стефан Воденичаров, бивш председател на Българската академия на науките (БАН), директор на Института по металознание, съоръжения и технологии "Академик Ангел Балевски" при БАН в София.

Между 6 февруари 2013 и 13 март 2013 г. заема поста министър на образованието, младежта и науката в първото правителство на Бойко Борисов.

От 1969 г. работи в Института по металознание при БАН. Бил е негов заместник-директор 4 мандата. Директор на института е от края на 2007 г. Избран е за председател на БАН с 4-годишен мандат на 3 декември 2012 г.

Автор е на повече от 70 патента и над 160 публикации. Ръководител е на 207 научни проекта и 21 научни разработки в областта на енергетиката и отбраната.

Миряна Башева

… И цъфтят в суматохата кестени, прецъфтяват и пак цъфтят…

На 12 юли България загуби обичаната поетеса Миряна Башева.

На широката тя беше известна като "Поетесата на космическата нежност". Десетки са песните по нейни стихове, които и днес хората припяват - в повечето случаи без да знаят кой е авторът на текста.

През своята дълга кариера Миряна Башева е била сътрудник в списание "Отечество", БНТ, Студията за игрални филми "Бояна", списание "Факел". След 1989 г. е редактор във вестниците "24 часа" и "Сега". През 1979 г. пише стиховете към филма "Войната на таралежите".

Булевардът

"Под дебели подметки и проза

дреме есенно жълт тротоар,

на разсъмване всичко е розово

за петнайсет минути макар.

Своя автомобилен оркестър,

вдъхновен дирижира градът

и цъфтят в суматохата кестени,

прецъфтяват и пак цъфтят…"

Игнат Канев

В средата юли почина канадският бизнесмен от български произход Игнат Канев, един от най-богатите българи отвъд Океана, чието състоянието се оценява на над 1 милиард долара.

Игнат Христов Канев е роден на 6 октомври 1926 г. в с. Горно Абланово, Русенска област. Той е четвъртото от 7-те деца на Христо и Мита Къневи.

Няма финансовата възможност да учи, а е принуден още на 14-годишна възраст да напусне България и да се установи в Австрия, за да търси препитание. През 1951 г. зарязва бизнеса в Австрия и почти без средства, без да знае английски и без да има някакви връзки и приятели, заминава за Канада. Установява се в Торонто, където започва работа в строителния бизнес.

Първоначално строи малки къщи за новопристигащите имигранти. Пет години по-късно, през 1956 г., вече основава там първата си строителна фирма. До момента на смъртта си Канев се превръща в един от най-крупните бизнесмени в строителния бизнес в Канада.

Известен бе като голям филантроп – дарява средства предимно за образование и здравеопазване.

През 90-те години на 20 век Игнат Канев изпраща огромно количество образователна и бизнес литература в Русенския университет "Ангел Кънчев", в подкрепа на новосъздадения факултет по Бизнес и мениджмънт.

През 2012 г. дава два милиона лева (половината от необходимата сума) за построяването на модерен конферентен комплекс към университета, наречен на негово име "Канев Център".

Любен Гоцев

На 7 октомври от този свят си отиде Любен Гоцев, смятан за кукловод на прехода и шеф на кръга "Монтерей".

През последните години от живота си бившият външен министър в правителството на Андрей Луканов беше с влошено здраве. Въпреки това той отпразнува 90-годишния си юбилей в митичния ресторант "Монтерей". Заедно с Виктор Вълков са основатели на кръга "Монтерей", за който се разказват стотици истории, свързани с кадруване и с политически назначения по време на прехода.

Генерал Любен Стоянов Гоцев е политик от Българската комунистическа партия (БКП) и наследилата я Българска социалистическа партия (БСП). Той е външен министър във второто правителство на Андрей Луканов през септември – декември 1990 г. Първи заместник-министър на вътрешните работи (1989 – 1990), заместник-министър на външните работи (1982 – 1989). Заместник-началник на Първо главно управление на Държавна сигурност (1974 – 1982).

Любен Гоцев е роден на 3 март 1930 година в София в семейство на сарач. Баща му става член на БКП след Деветосептемврийския преврат, а майка му е безпартийна.

Максим Минчев

На 15 ноември ни напусна генералният директор на БТА Максим Минчев. От дни той се бореше в болница с COVID-19, но лекарите така и не успяха да го спасят.

Минчев е роден на 5 юни 1953 г. в София. През 1972 – 1976 г. завършва специалност "Журналистика" във Лвовски университет. През 1983 – 1986 г. учи специалност "Педагогика" във Военна академия "Георги Раковски", а през 1993 – 1996 г. е стипендиант на НАТО, към щаб–квартирата на НАТО в Брюксел.

От 1991 г. бе член на Управителния съвет и пресдиректор на Атлантическия клуб в България, членува и в УС на Евроатлантическата асоциация за международна политика и сигурност. През  2003 г. бе избран за генерален директор на Българска телеграфна агенция (БТА). През 2016 г. стана генерален секретар на NAWC (Световен съвет на информационните агенции). През 2016 г. бе избран за президент на EANA (Асоциация на информационните агенции от Балканите и Югоизточна Европа) и BSANNA (Асоциация на информационните агенции от Черноморския регион).

"Ще го запомним като рядко добър, работлив и обаятелен човек", написаха колегите му от екипа на Българската телеграфна агенция.

Александър Чирков

На 24 ноември, на 82-годишна възраст внезапно почина кардиохирургът проф. Александър Чирков. Той е бил във Варна, почувствал неразположение през нощта, след като е вдигнал температура.

Проф. Чирков прави първата у нас трансплантация на сърце през 1986 г. Дълги години работи в Германия, след което се връща в България. Създател и ръководител на болница "Света Екатерина".

Роден е в Лом на 27 януари 1938 г. Завършва медицина и през 1966 г. заминава за Западен Берлин, където специализира при известния кардиохирург проф. Бюхлер. Остава там като лекар в Университетската болница, после се прехвърля в Западна Германия – в университета във Франкфурт на Майн и в университета във Фрайбург, където е професор от 1981 г.

През 1984 г. се завръща в България, поканен от акад. Атанас Малеев, ректор на Медицинската академия и заместник-министър на здравеопазването. Извършва първата сърдечна трансплантация в България и на Балканите през 1986 г. Дълги години е директор на болницата "Света Екатерина".

Проф. Чирков печели световна популярност и признателност за професионализма си в сферата на сърдечните болести, операции, трансплантации.

Вельо Горанов

А навръх Коледа почина известният български мим Вельо Горанов.

Той бе един от създателите на студио "Пантомима" през 1976 заедно с Пейо Пантелеев и Милчо Милчев.

През 1988 година основава театър "Движение", на който става и ръководител. Театърът е закрит през 1994.

Изнася свои спектакли, сред които "Един мим разказва", "Швейк" и "Дон Жуан". Преподавател е в НАТФИЗ.

Участва в известни български игрални филми като "И дойде денят" (1973), "Авантаж" (1977), "Всеки ден, всяка нощ" (1978), "Колкото синапено зърно" (1980), "24 часа дъжд" (1982), както и в серийния филм "Фильо и Макензен" (1979).

GLAS.bg изказва още веднъж признателност и съболезнования на роднините, близките и приятелите на тези големи български имена, оставали завинаги отпечатък в историята ни.

Поклон пред паметта им!