На 17 юни в 02:49 ч. сутринта, видеокамери в централната градска част на Пловдив заснеха млад мъж, който унищожава част от инсталацията към кампанията „Нито едно дете повече“ – инициатива, родена от болката на един баща и подкрепена от стотици други, които не искат трагедията на Сияна Попова да се повтори.
И ако болката на едно семейство, загубило детето си от системен институционален отказ, вече е непоносима, то да видиш как някой безпричинно, хладнокръвно и демонстративно къса паметта на това дете посред нощ, е не просто вандализъм. Това е удар в лицето на състраданието. На обществото. На надеждата, че нещо в тази страна все пак може да се поправи.
Кадрите показват как млад мъж разкъсва с две ръце банера, съдържащ призив за защита на децата. Върху платното има капки в памет на жертвите на насилие. Той ги дърпа. Къса. Оставя разкъсаната инсталация като трофей след тихо, но жестоко посегателство. Не срещу предмет. А срещу идея. Срещу памет.
„Нито едно дете повече“ не е реклама. Това не е политически проект. Това е вик от болка – кампания, вдъхновена от смъртта на малката Сияна, за която системата мълча, докато умираше. Докато гласовете на онези, които трябваше да я пазят, останаха безмълвни.
А сега, когато тази трагедия най-сетне намери глас – някой се опита да го заглуши с ръце.
Бащата на Сияна, Николай Попов, написа в социалните мрежи:
„Призоваваме го и самия него – ако имаш съвест, излез и кажи „Извинявай“. Всяка прошка започва с отговорност.“
И тук е ключовото: не за мъст, а за събуждане. За осъзнаване. За шанс дори този младеж да разбере какво е направил. Защото прошката започва с това да погледнеш собствените си действия в очите.
Организаторите на кампанията призовават за помощ в разпознаването на лицето, като всеки гражданин може да подаде анонимен сигнал на предоставените канали. Видеото и кадрите от камерата вече се разпространяват онлайн.
Когато едно общество не пази паметта на децата си, губи бъдещето си. Когато не уважава болката на родител, погребал дете, то се отказва от собствената си човечност. Тази инсталация ще бъде поправена. Но въпросът е: Ще поправим ли себе си?
