През 2019 г. учени вземат 9,5-метрова ледена ядка от ледника Вайсзеещпице в Алпите (на границата между Австрия и Италия), за да изследват климата на Земята през последните над 1000 години. Днес обаче ледникът се топи бързо – до 2025 г. дебелината му на мястото на пробата е спаднала до едва 5,5 метра.

„Когато този ледник изчезне, ще загубим не само лед, а и безценна информация за климатичната история на Земята“, предупреждава ръководителят на изследването Адзура Спанези. По думите ѝ учените буквално се състезават с времето.

Дълго време се смяташе, че ледниците в източните Алпи не могат да съхраняват надеждни климатични данни заради по-високите температури. Новото изследване обаче показва, че при определени условия това е възможно дори под 3500 метра височина.

Ледените ядки съдържат следи от прах, соли, пожари, вулкани и човешка дейност, които се запазват в атмосферата само дни, преди да се „заключат“ в леда.

Анализът показва, че най-дълбоките слоеве на леда са на повече от 2000 години. Учените откриват повишени нива на метали като олово, мед и арсен още от около 950 г., свързани с развитието на минното дело и металургията в Европа.

Въпреки това влиянието на човека преди индустриалната епоха е било сравнително слабо – природни фактори като вулкани и прах са доминирали.

Днес тези данни са ключови, защото дават база за сравнение и показват колко драстично се е променил съставът на атмосферата в съвременността.

Превод: GlasNews.bg