Повечето от приятелите и близките й не я разбирали.
Член на група във Фейсбук, избрал да излее мъката си анонимно написа, че от много време си търси работа и че има има нужда да е сред хора. Жената, която споделя публикацията си анонимно, уточнява, че има отлично завършена магистратура с административна насоченост. Има и опит в администрацията повече от 10 години. Но след второто майчинство, непрекъснато удря на камък.
Жената споделя още, че търси такава работа, която да е с гъвкави смени, за да има възможност да е до децата си. Тя ги отглежда сама и няма "жокери - баби". "Когато бях на 20 години работех и съботите и неделите, и по всички празници. Но сега просто е друго, децата имат нужда от мен.", пише тя.
Работодатели не наемат млада и образована жена. Защо?
Миналата седмица е ходила на интервю за работно място на 4 часа. Работодателите били впечатлени от жената - от опита й, оценките в дипломата й... но й се обадила позната (случайно се оказва, че работи там като хигиенист), която й казала, че за позицията са взели жена със средно образование, завършила с тройка. "Направо ми се доплака", откровена е жената.
"Всичко ли стана "човек на някого"? Има ли шанс за хората, които искат да работят, които дори и да не знаят нещо, ще се научат, ще се стараят...", пита тя и допълва:
"Не пиша с цел индиректно да моля за работа. Не съм от София (в групата съм, защото сте страхотни), така че не това ми е идеята.
Вероятно има много други като мен, които в някакъв момент започват да губят надежда, да се чувстват несигурни в знанията, способностите си.... а не трябва да е така.
Нужно ли е да работиш нещо, което ненавиждаш още, когато си започвала? Всяка сутрин да отиваш на работното си място и всички сетива да крещят в теб "недей, това не е твоето", а същевременно, това, което ти е на сърце, да бъде така далеч.... Благодаря, че отделихте време да прочетете този пост."
Снимката е илюстративна.
След 20 години учене, работа и спестяване на пари в големия град, те се завърнаха на село
