Млада жена е изправена пред неравна битка срещу предразсъдъците. Нейната история би прозвучала странна за някои, но не и за тези, които са готови да приемат индивида, без да съдят на база пол, образование и религия. Петра е на 24 години. Живее в Горна Оряховица. Нейните предизвикателства в живота се дължат на факта, че по документи се казва Петър.

През тази година претърпява операция по смяна на пола, но само физически. По документи все още е мъж. Именно тази подробност прави намирането на работа изключително трудно.

„Продадох апартамента си, за да платя операцията и сега живея с родителите си,“ споделя тя пред GlasNews.bg.

През 2018 г. завежда дело, за да получи законно името Петра. Спечелила одобрението на съдебните магистрати в Горна Оряховица, но прокурор от Великотърновския съд обжалвал. После тя възразила срещу отказа, а впоследствие Касационният съд също дал негативно становище. Сега делото е в Страсбург.

Петра е завършила средното си образование в СОУ „Георги Измирлиев“ в родния си град в паралелка с профил английски и испански език, а след това взела бакалавърска степен по приложна лингвистика с английски и корейски език от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Има магистратура по английска филология, а в момента учи за трудов психолог в Центъра за квалификация на великотърновската алма матер.

И това отново не е достатъчно да си намери работа. Кандидатствала е на много места, но сякаш все нещо не й достига. А още по-потискащото е, че причината в действителност е съвсем друга.

Кандидатствала е за бригада в САЩ – отказ. За работни позиции извън страната – отново отказ.

Въпреки всичко тя не се отказва и не губи кураж. Записва ново висше образование във Велико Търново – специалност „Акушерство“.

„Обичам медицината, акушерството ме влече, защото така спомагаш да се появи нов живот,“ казва Петра. Тя би искала един ден да има дете. Отново обаче изниква проблем. В родния ѝ град тя разбира, че „нещата за осиновяване няма да станат“. Като причина се изтъкват недостатъчните доходи. Именно затова тя трябва да успее да се реализира в професионален план.

„Мога да дам на едно дете много повече, отколкото други, защото ще го даря с много любов“, категорична е тя.

На въпрос – какво би казала на работодателите, които е срещнала и предстои да срещне, тя отговори: „Ще им кажа да са по-отворени към различните. Да са по-откровени и обосновани за решенията си.  Да не разглеждат различното само по полови белези.“

И допълва: „Една част от тях вероятно, виждайки CV-то ми, си мислят, че това е някаква шега или просто не могат да проумеят как пише Петър, а пред тях стои жена.“

„Ние на никого не пречим, не пречим и на икономиката“, допълва тя.

Младото момиче не спира да действа и за миг. Тя, както всеки човек на нейната възраст, се интересува от всестранни неща. Обича музиката, танците, изкуството. В момента дори пише книга, която скоро смята да издаде.

За всички обиди и подигравки през ученическите и студентски години няма да ви разказваме. Това е нещо, което така или иначе се подразбира. Това, което не се разбира ясно, е защо един млад човек с образование, попада в една несъществуваща графа на отхвърлените.