В Пловдив тази сутрин се проведе поредният практически урок по търпение. Мястото - новоизградената пътна връзка „Модър - Царевец“. Часът - около 9 сутринта. Едната от двете ленти за движение е заета за поддръжка на зеленината, а шофьорите се оказват в задръстване, което превръща няколкостотин метра в сериозно изпитание. Читател на GlasNews разказва, че е изчакал седем светофарни цикъла, за да премине между светофара при Транспортна болница и този на кръстовището с бул. „Хаджи Димитър“.

Седем светофара. За едни 300-400 метра, по приблизителна оценка.

За толкова време човек може да изпие кафе, да прегледа сутрешните новини и да се замисли дали не е било по-разумно да тръгне пеша. Но не и да премине спокойно през една от пътните връзки, построени именно с идеята да улесняват движението в града.

Причината за допълнителното забавяне този път не е катастрофа, авария или внезапно затворен път. Просто някой е решил, че девет сутринта е чудесен момент за подрязване на цветята и храстите в разделителната ивица.

На снимките, изпратени от нашия читател, се виждат работници, малък товарен автомобил и конуси, с които е ограничена едната лента. Другата остава на разположение на всички, които се опитват да преминат през участъка. А те никак не са малко.

За хората, които редовно пътуват по „Модър - Царевец“, задръстванията отдавна не са изненада. Светофарите и натовареният трафик превръщат преминаването в бавно придвижване от една червена светлина към следващата. Дори когато и двете ленти са свободни, движението в пиковите часове често е затруднено.

Тази сутрин обаче към обичайния сценарий е добавен и нов елемент - градинарство.

Защото явно няма по-подходящ момент да заемеш половината пътно платно от часа, в който хората бързат за работа, родители карат децата си на училище, а градът вече е задръстен.

Разбира се, зелените площи трябва да се поддържат. Цветята да се оформят, храстите да се подрязват, тревата да се коси. Никой не настоява Пловдив да се превърне в джунгла, за да могат автомобилите да преминават безпрепятствено.

Но между необходимостта от поддръжка и избора на подходящ момент за нея има една съществена подробност. Нарича се организация.

И точно тя изглежда е останала някъде между градинарските ножици и пътните конуси.

„За да мина тези няколкостотин метра, изчаках седем светофара. Седем! Че то на Сточна гара в час пик се минава по-бързо“, възмущава се читателят ни.

Сравнението със Сточна гара едва ли се нуждае от превод за пловдивчани. Когато едно от традиционно натоварените места в града започне да изглежда като по-бърза алтернатива, ситуацията вече е достатъчно показателна.

Проблемът не е в работниците, които изпълняват възложената им задача. Въпросът е кой определя графика и дали при планирането му изобщо се отчита натоварването на пътя.

„Модър - Царевец“ беше изградена с идеята да осигури по-добра връзка между районите „Южен“ и „Западен“ и да облекчи придвижването в тази част на Пловдив. За шофьорите обаче преминаването през светофарно регулираните участъци продължава да бъде изпитание, особено в натоварените часове.

Днешната ситуация показва колко лесно и без това затрудненото движение може да бъде допълнително блокирано, когато дейностите по поддръжката не са съобразени с трафика.

Остава въпросът дали подобна работа не би могла да се извършва извън сутрешния пик, когато затварянето на една лента би засегнало значително по-малко автомобили.

Защото зеленината безспорно има нужда от грижи. Но ако за подрязването на няколко храста се налага стотици шофьори да чакат на опашка, явно има нещо, което се нуждае от още по-спешно подрязване - лошата организация.