Понякога нещата не се нареждат по начина, по който сме искали. Често, точно когато бързаме, сякаш времето минава по-бавно. А когато говорим за пътуване с влак у нас – нещата просто придобиват смисъл и обяснение.

Такава е и историята на мъж, който пътува с влак на БДЖ. По думите му, това е цяла одисея. От липса на навременна информация за разписанието, до прословутите закъснения, през премеждията по време на пътуването и до успокоението, че за толкова пари, толкоз!

Ето и разказа на перничанин:

"БДЖ-Одисея

Прибирам се от работа и бързам за влака за Перник в 9,30. Бързам, остават ми 5-6 минути. Купувам си билет и тичам към инфо таблото да видя от кой коловоз е влака. Не пише още. Пред таблото сме 20-тина човека, чакащи. Взимам си кафе от един автомат. В този момент (9,29ч.) изписват 4-ти коловоз.Тичаме всички, остава по-малко от минута! Аз с кафето и раница на гърба... На перона съм. Влак няма. Чакаме.

След около 5 мин дойде и се качихме. Нещо се бавим. Към 9:40 дойде машиниста и се оглежда за персонала на влака. Няма никой. След малко се появиха. Нещо си лафят, всичко е ок, но все още не тръгваме. С 23 мин закъснение потегляме от ЦГ. На Захарна фабрика още петнайсетина минути чакане. Чувам кондукторката и началник влака да коментират някаква авария с друг влак. Не и се проверяват билетите, "че ми стенят за закъснението!" Проверява ни мъжа.

Много е топло и ми се доспива, но преминаваме покрай "маалата" и внимавам за хвърчащи камъни. После неволно ставам свидетел на телефонен разговор на висок глас. Явно се изгуби обхвата и последват красиви, богати на епитети псувни. Никой не може да ни стигне със сърбите в това отношение! Разсъних се окончателно, а и почти пристигнахме с някакви 35-40 мин. закъснение. За толкова пари, толкоз! Благодарен съм!

„Парите нямат нищо общо. И 5 пъти да се качат билетите услугата ще си е на същото положение,“ смята друг мъж.