Сигнал от столичния квартал „Стрелбище“ постави въпроси за материал, насипан в зелена зона край река и представян като „мулч“. Само че снимките отблизо показват не само раздробена дървесина, а и пластмаси, найлони и други примеси. И съвсем логично идва въпросът - това изобщо мулч ли е?

За случая сигнализира Мария Нончева в публикация в социалните мрежи. Кадрите ѝ показват големи количества раздробен материал, натрупан и разстлан сред дърветата. Отдалеч картината прилича на обичайно мулчиране. Отблизо обаче гледката се променя.

Сред дървесните частици се виждат парчета пластмаса, найлон и други недървесни примеси.

„Какво точно е насипано тук и защо се представя като мулч?“, пита Нончева.

И това всъщност е най-важният въпрос.

Мулчът не е просто удобно име за всичко раздробено, което може да бъде изсипано около дърветата. Ако този материал действително е предназначен за подобна употреба, би трябвало да има ясен произход и състав. Някой го е доставил, някой го е избрал и някой е преценил, че е подходящ за мястото.

Затова Нончева настоява да стане ясно кой е доставчикът, колко е струвал материалът и кой е разрешил използването му. Тя поставя и друг важен въпрос - ако насипът е положен от частен ползвател, кой следи какво се използва в тази зелена зона?

Снимките сами по себе си не могат да установят състава на материала, нито дали той представлява опасност за почвата и околната среда. Но пластмасовите примеси се виждат. И това е напълно достатъчно основание някой да провери какво всъщност е насипано.

Защото думата „мулч“ звучи добре. Но една дума не може да превърне отпадъка в природосъобразен материал.

Но „мулчът“ не е единственото, което буди въпроси
На същите снимки се вижда и друго - напречно през реката е направена импровизирана преграда от тухли, камъни и различни парчета материал.

Тук въпросите започват отначало.

Кой е направил преградата? Защо е там? Каква е целта ѝ? И най-вече – има ли разрешение за подобна намеса във водното течение?

Нончева твърди, че са използвани и строителни отпадъци, и директно пита: „Защо е преградена реката със строителен отпадък?“

Дали всички материали на снимката действително могат да бъдат определени като строителен отпадък, трябва да кажат компетентните институции. Това, което кадрите показват безспорно, са тухли, камъни и други парчета, наредени напречно на течението.

А мястото не е просто празен терен.

По думите на авторката в района гнезди черен щъркел - рядък и защитен вид. Тя твърди още, че в момента се почистват езера в района и на места водата е изчезнала, което кара птиците и рибите да търсят други местообитания, включително около реката.

Това прави отговорите още по-важни.

Всъщност гражданите не искат нищо сложно. Искат да знаят какво е насипано върху земята, кой го е доставил и проверил, както и кой е поставил преградата в реката и защо.

Ако материалът е качествен и безопасен мулч - това лесно може да бъде доказано с произхода и състава му. Ако преградата има предназначение и е поставена законно - също би трябвало да има институция, която да го обясни.

„Публичното пространство не е сметище, а гражданите имат право да знаят какво се изсипва в него“, пише Нончева.

И в случая това е същината на сигнала.

Не как наричаме материала. А какво всъщност има в него и защо е там.