Българската православна църква отбелязва днес смъртта (Успението) на Свети Иван Рилски, наричан още преподобни Иван Рилски Чудотворец, който е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и за най-популярния български народен светец лечител, основател на Рилския манастир.
Той роден около 876 г. в село Скрино в Осоговската планина. Като юноша копнее да се посвети в служба на Бога, напуска родното си място и постъпва в манастир. След като приема монашеството напуска манастира и се скита на много места.
Накрая се установява в Рила и основава Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдава на уединение в молитви Богу. Умира на 18 август 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Светата Рилска обител.
Около 980 г. мощите му са открити и пренесени в София, а той е канонизиран за светец.
През 1183 г. унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите му в Унгария, откъдето са върнати след четири години. След освобождението на България от византийско робство цар Асен I ги пренася в столицата Търново през 1195 г. През 1469 г. те отново се върнати в Рилския манастир.
Свети Иван Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася из целия Балкански полуостров и в Русия. В края на живота си той съставил своя "Завет" . В него светецът призовава хората да съхранят вярата си, непорочна от "всякакво зломислие" и да се пазят от "сребролюбивата змия", "защото сребролюбието е корен на всички злини".
В Завета още се казва: "Не търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях!"
