България спечели „Евровизия“ и явно това се оказа твърде голям шок за половин Европа. Само за два дни около DARA и „Bangaranga“ се разигра геополитически сериал, в който Русия и Украйна започнаха да си поделят заслугите за българската победа така, сякаш става дума не за песен, а за превземането на стратегически обект.

Първо се появи Филип Киркоров, който почти обяви, че лично е донесъл кристалния микрофон в София. Руският поп крал обясни как едва ли не без него DARA е щяла да остане с хубав костюм и лош припев.

И докато България още се чудеше дали да благодари официално на Москва, дойде новото 20.

Оказа се, че украинци също били ключова част от българския триумф.

Трима украински артисти работили по сценографията, LED визиите и креативната концепция на изпълнението. Един от тях – Никълъс Чоб – дори побърза да обясни пред MUZVAR, че по време на работата никой никога не бил чувал за участието на Киркоров.

С други думи: руснаците казват „ние направихме песента“, украинците отвръщат „ние направихме шоуто“, а България стои по средата и вероятно се пита дали изобщо е участвала в собствената си победа.

Най-забавната част обаче тепърва идва.

Украйна, която днес обяснява колко важен принос е имала за „Bangaranga“, е същата тази Украйна, която даде най-нисък вот за България. Именно оттам страната ни получи едва 4 точки, което се оказа най-слабият резултат за Дара сред всички гласували държави.

Тоест – помогнали за сцената, работили по визията, вложили творчество… и после седнали пред телевизора и гласували за някой друг.

Трудно е човек да измисли по-евровизионен сюжет.

В крайна сметка започва да изглежда така, сякаш Русия и Украйна водят паралелен фронт не само на бойното поле, но и на музикалната сцена – и то точно върху гърба на България.

Най-комичното е колко отчаяно и двете страни сякаш искат да се „закачат“ за победата. Все едно DARA не спечели „Евровизия“, а откри нов енергиен коридор на Балканите.

И човек започва да се чуди дали следващата пресконференция няма да е на тема: „Кой държеше удължителя зад сцената?“

А истината вероятно е далеч по-проста: DARA просто направи песен, която Европа хареса. Но това очевидно не е достатъчно драматично.

Защото в рамките на 48 часа „Bangaranga“ вече се превърна в международен спор: кой е писал, кой е режисирал, кой е измислил визията, кой е дал идея, кой е дал мнение и кой просто иска да се снима до победителя.

Остава само някой от Швеция да излезе и да каже, че всъщност кукерите са скандинавско изобретение.

Иронията е почти съвършена.

Излиза, че DARA е била достатъчно добра, за да може половин Източна Европа да си приписва заслуги за нея, но не и достатъчно добра, за да получи украински вот.

А Русия… Русия винаги има нужда да стои близо до нещо лъскаво, шумно и победоносно. Особено когато светът отдавна я държи далеч от сцената на „Евровизия“. И в един момент започва да изглежда така, сякаш Киркоров не коментира победата на DARA, а кандидатства за политическо убежище в българския шоубизнес.

Най-хубавото в цялата история е друго: Европа гласува за България. Не за Москва. Не за Киев.

За България.

Но явно това е твърде скучно обяснение.