Кокошки на посещение в чужд двор, миризма с „марков“ характер и горящи отпадъци. Така Петя Чолакова описва съседството си на улица в широкия център на Пазарджик. Жената потърси помощ в групата „Аз съм от Пазарджик“, след като по думите ѝ обстановката станала толкова непоносима, че се наложило да напусне имота си.

Според публикацията неин съсед отглежда кокошки, които редовно преминават границите на неговия двор и влизат в нейния. Към тези неканени посещения се добавяли лоша хигиена и насекоми.

„На тези животни не е чистено никога, тоест ароматът е Gucci“, пише Чолакова. Към описания „разкош“ тя причислява и „летящите и пълзящи твари“, които допълвали преживяването.

Последният епизод обаче, според разказа ѝ, надминал обичайната квартална ароматерапия. Жената твърди, че съседът донесъл отпадъци от сметище и ги запалил в пространството, което тя описва като кокошарник. Последвали дим и миризма на горящи боклуци и кокоша тор.

„Обстановката стана толкова разкошна, че майсторът, който трябваше да работи, си тръгна. Ние с мъжа ми също, не се издържаше на този лукс“, разказва тя.

Зад иронията стои и конкретно притеснение: по думите на Чолакова от двете страни на огнището има имоти в ремонт, в които се намират леснозапалими строителни материали. Така към въпроса как се живее с подобен съсед се добавя и друг: какво би станало, ако вятърът разнесе искри към съседните дворове?

Какво всъщност позволяват правилата?

Общинската наредба за отглеждане на домашни животни забранява селскостопанските животни в определената централна градска зона на Пазарджик. Тя е ограничена от ул. „Кочо Честименски“ на север, бул. „Княгиня Мария Луиза“ на юг, ул. „Болнична“ и ул. „Ст. Караджа“ на изток и бул. „Цар Освободител“ на запад. Определението „широк център“ в сигнала не е достатъчно, за да се установи дали имотът попада в забранената зона. 

Извън нея, но в града, наредбата допуска до 20 възрастни птици или до 50 бройлери или подрастващи птици, отглеждани в клетка. По смисъла на документа това е ограничено пространство, което не позволява свободното им излизане. Личното стопанство подлежи на регистрация в системата на БАБХ. 

И хигиената има разписани изисквания. Чл. 7 забранява натрупването на тор в постройките, площите за разходка и дворовете. Торовата маса трябва да се събира ежедневно по предвидения ред и да се извозва ежеседмично извън строителните граници на населеното място. Предвидени са също добро зоохигиенно състояние, дезинфекция и дезинсекция два пъти месечно. Изграждането на постройки за животни се съобразява и със Закона за устройство на територията. 

Колкото до огъня, чл. 29, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците забранява нерегламентираното изгаряне на отпадъци. Собственият двор не дава изключение от тази забрана. 

За проверка на описаните условия може да се подаде сигнал до Община Пазарджик и Областната дирекция по безопасност на храните. При горящи отпадъци може да бъде сезирана и РИОСВ - Пазарджик, а при непосредствена опасност от пожар следва да се потърси 112.

Публикацията не посочва точен адрес, а към предоставения сигнал няма данни за извършена проверка или позиция на съседа. Описаното предстои да бъде установено от компетентните органи.

Дотогава Петя търси отговор към кого да се обърне. Защото „луксът“ да напускаш собствения си двор, за да можеш да дишаш, трудно може да мине за добра съседска услуга.