Сърцеразирателна история се появи в социалните мрежи. Историята на една майка, чието сърце бавно отказва. А мечтата й е да бъде до двете си деца, да ги прегръща всеки ден и да им бъде опора, каквато само майките могат да бъдат.

Фондацията "Павел Андреев" сподели писмо от Красимира.

Здравейте, добри хора,

Казвам се Красимира. Аз съм просто една майка. На 38 години съм и най-голямата ми мечта е да мога да бъда до децата си – дъщеря ми и синът ми – да ги прегърна всеки ден, да ги виждам как растат, да им бъда опора, както само една майка може.

Но днес се боря – не просто със страх, а с нещо много по-сериозно. Сърцето ми… отказва. Имам вече два имплантирани 2 апарата – пейсмейкър и loop recorder. От една година получавам тежки, животозастрашаващи камерни аритмии. Лекарите казват, че имам нужда от още една "машинка" – кардиовертер-дефибрилатор, която би могла да спаси живота ми в най-тежките моменти. Имам и увредена митрална клапа, която също в даден момент ще трябва да се смени.

Всички тези проблеми не търпят отлагане. Състоянието ми е нестабилно – сърцето ми може да спре буквално всеки момент. А времето, което губя в търсене на решение в България, ме отдалечава от децата ми… от живота.

Тук, в нашата страна, всичко се случва бавно. Лекарите са на различно мнение, няма яснота, няма план. А аз нямам време за губене. Нямам право да чакам.

Затова взех тежкото, но единствено възможно решение – да замина за Германия, където екип от специалисти ще направи всички необходими изследвания и ще изготви конкретен план за лечение. Това ми дава надежда. За прегледи, ЯМР на сърцето, електрофизиологично изследване, ехокардиография, кръвни изследвания и болничен престой ще са нужни около 25 хиляди евро. След това ще се знае каква точно интервенция ще е нужна и колко ще струва.

Всяко дарение, всяка споделена дума, всяка протегната ръка – за мен означава живот.

Моля ви… помогнете ми да остана до децата си. Те имат нужда от мен. А аз – от вас.

Благодаря ви от сърце,
Красимира

Ако искате да помогнете на Красимира, може да разберете как от публикацията на фондация "Павел Андреев" тук: