Цигарата отдавна не изглежда само като цигара. Понякога е цветно устройство, друг път прилича на флашка, а все по-често може да бъде забелязана в ръцете на съвсем млади хора - в автобусите, търговските центрове и магазините. Употребата на вейпове и нагреваеми тютюневи изделия на обществени места поражда въпроси не само за спазването на правилата, но и за достъпа на непълнолетни до никотинови продукти.

Кратка публикация в социалните мрежи насочи вниманието именно към този проблем. Без дълги обяснения и обвинения една жена отправи напомняне към младежите и призив към техните родители.

„Да напомня любезно на младежите, че в автобусите на градския транспорт не се пуши! Няма значение от вида на цигарата! Скъпи родители, къде сте?“, пише Мариела Кръстанова във Facebook.

Зад тези няколко изречения стои проблем, който трудно може да бъде подминат. Никотиновите устройства са компактни, лесни за прикриване и често се използват с такава непринуденост, сякаш ограниченията за пушене изобщо не съществуват. А когато това се случва в автобус, магазин или друго затворено пространство, останалите хора са поставени в ситуация да търпят чужд навик или сами да настояват за спазване на правилата.

Особено тревожна е възрастта на част от потребителите. Вейповете и другите никотинови изделия нерядко се свързват с младежката среда, а привлекателният им външен вид и разнообразието от аромати могат да създадат погрешното впечатление, че става дума за безобидно развлечение.

Никотинът обаче води до зависимост. Честото посягане към подобно устройство може да бъде признак за изградена потребност от веществото, а при подрастващите рискът е особено сериозен.

И тук идва въпросът, който надхвърля поведението в градския транспорт: откъде непълнолетните се снабдяват с тези продукти?

Българското законодателство забранява продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия на лица под 18 години. Забраната обхваща и електронните цигари. Следователно, когато подобно устройство се озове в ръцете на дете, възниква въпросът дали е било закупено в нарушение на закона, предоставено от пълнолетен или придобито по друг начин.

Отделен е проблемът с употребата на обществени места. Законът за здравето забранява тютюнопушенето в закритите обществени пространства. При електронните цигари и нагреваемите изделия правният режим има свои особености, но това не отменя необходимостта от ясни правила и ефективен контрол в обществения транспорт и търговските обекти.

Защото наличието на забрана има смисъл само когато тя се прилага. А отговорността не може да се прехвърля изцяло върху пътника, който се осмели да направи забележка.

В коментарите под публикацията на Кръстанова се появяват и разкази за грубо отношение от страна на младежи, на които е направена забележка. Една жена твърди, че в автобус в Пловдив момиче на около 12–13 години реагирало с обида, след като била помолена да спре да пуши.

Това добавя още едно измерение към проблема - отношението към общите правила и към хората, които настояват те да бъдат спазвани.

Самата Мариела Кръстанова обаче не призовава към публично унижение или саморазправа. Напротив, тя обяснява, че съзнателно не показва лицата на младежите, и отправя послание към възрастните.

„Призовавам за малко толерантност! Да бъдем добри родители“, пише тя.

И може би точно в това е най-силната част от нейния апел. Защото контролът в магазините и автобусите е необходим, но възпитанието започва много преди първата цигара.

Ако едно дете вече не може да изкара пътуване с автобус, без да посегне към никотиново устройство, проблемът е започнал далеч преди качването му в превозното средство. И няма да бъде решен само със забележка от непознат пътник.