Понякога най-тежките човешки драми не се случват далеч от нас. Те седят на една пейка, сред забързани пътници, с торбичка до себе си и поглед, в който се чете умора от живота.

Такава е историята на Божурка Караиванова от София - възрастна жена, която в момента преживява и нощува на летището, защото там поне се чувства в безопасност.

За съдбата ѝ разказва Соня Радева в публикация в социалните мрежи. Жената срещнала Божурка на пейка в зоната за заминаващи и решила да я заговори. Оказало се, че зад скромния и притеснен външен вид стои човек, останал без дом и без реална подкрепа.

Божурка е живяла в квартал „Левски“, а по-късно и в Ботунец. Днес разчита единствено на минималната си пенсия. Има дъщеря, която се намира в приют в Нови хан, но за самата нея място засега няма.

„Интелигентна жена, изпаднала в тежка ситуация“, пише Соня Радева.

По думите ѝ Божурка е работила като готвачка. В момента е със силно влошено зрение, подута е, видимо изтощена и има нужда буквално от всичко - дрехи, бельо, храна, подкрепа и най-вече насочване към социалните служби и институции, които биха могли да ѝ помогнат.

Особено впечатляващ е един детайл от разказа. Божурка не проси. Соня Радева споделя, че сама е започнала разговора с нея, а възрастната жена дори трудно приела храната и малката помощ, която ѝ била предложена.

Подобни истории ни напомнят колко лесно човек може да остане невидим. И колко много понякога означава една подадена ръка. Ако някой има възможност да помогне с дрехи, храна, съдействие пред социалните служби или друга подкрепа, сега е моментът. Защото никой не заслужава да нарича летищната пейка свой дом.

А сега... докато едни бързат към полета си, Божурка се готви за поредната нощ на летището.

Публикацията е споделена със съгласието на Божурка Караиванова. Според информацията, посочена от авторката, тя се надява скоро да си върне телефона, оставен в заложна къща.