Картината е абсурдна и гнусна: в столичния квартал „Бенковски“, точно на улица „Лазар Михайлов“ 37, детската площадка посреща малчуганите не с усмивки и шарени фигури, а с нагли символи на омраза, нахвърляни по каменните животни. Да — каменни фигури на които децата трябва да се катерят, да ги галят, да си играят. Вместо това получават един безмълвен урок по ненавист и простотия.

Свастиките са в най-детската част на един парк — мястото, където е редно да учим децата да споделят играчките си, да се смеят заедно, да мечтаят. Да им откраднеш това пространство с долнопробна драсканица на омраза е не просто вандализъм — това е гавра с бъдещето.

Градът ни се напълни с псевдо „герои“ на спрейовете, които се мислят за някакви улични философи, оставяйки по стени, спирки и дори детски съоръжения символи, които носят кръв и унищожение. Къде е обществото? Къде е общината? Къде са родителите, които да не допуснат това?

Ако не можем да опазим поне първите кътчета на децата си чисти от отровата на омразата, защо изобщо правим тези площадки? Дали някой ще събере смелост да заличи тези отвратителни символи преди още едно дете да попита мама и тате: „Мамо, тате, защо тази овца има кръстове?“ И какво ще им отговорим?

Може би е време не само да пребоядисаме фигурите, а и да пребоядисаме съзнанието си. Защото свастиката не е просто драсканица — тя е ръждата, която гризе от най-малкото и стига до най-голямото.

Детската площадка трябва да е за мечти — не за призраци от тъмни времена!

Общината и жителите на квартал „Бенковски“, събудете се и махнете тази мерзост. После сложете камери, светлина, гражданска бдителност и най-вече — възпитавайте децата си, за да не пораснат с маркер в ръка и омраза в сърцето.

Снимка: Цветан Костов, Facebook