Едни забравени очила, една охранителна камера и повече от три часа за размисъл се оказаха недостатъчни, за да предотвратят една дребна, но старателно документирана кражба. Главният герой първо огледал чуждата вещ, оставил я на мястото ѝ и продължил. После явно решил, че първото решение е било прибързано.

Часът е 19:47 на 4 октомври. Мъж и жена вървят по тротоара, когато мъжът забелязва очила, оставени върху масичка пред офис. Подминава ги. За няколко секунди изглежда, че историята е приключила още преди да започне. Не е.

След няколко крачки мъжът се връща. Следва кратък оглед на находката. После поглед нагоре - точно там, където се намира охранителната камера. Дали я е видял, можем само да предполагаме. Сигурното е друго - очилата остават на масата, а двамата продължават.

Засега разумът води с 1:0. Минават три часа и 25 минути.

В 23:12 часа познатият тандем отново влиза в кадър. Същият тротоар, същата масичка и, за изненада вероятно най-вече на собственика им, същите очила все още чакат там.

Вторият оглед е значително по-кратък. Мъжът се приближава, посяга към масичката и прибира очилата. След това двамата продължават.

Така една вещ, която повече от три часа никой друг не е взел, намира своя нов временен притежател. И всичко това - под спокойния и непрекъснат поглед на камерата.

Кадрите впоследствие са публикувани с предложение към двамата да върнат очилата доброволно. Авторите на публикацията очевидно също са решили да подходят към ситуацията с необходимата доза ирония и дават шанс историята да приключи без допълнително развитие.

„Елате лично в офиса и върнете очилата“, гласи призивът на Ромео Любомиров.

Посланието е придружено и от уточнението, че хората от кадрите могат да бъдат разпознати.

Тук, разбира се, остава голямата неизвестна - какво точно се е случило между 19:47 и 23:12 часа. Камерата не може да ни каже дали през това време е водена вътрешна борба, заседавал е моралният съвет или просто маршрутът случайно е минал два пъти по една и съща улица. Записът показва само резултата.

При първото минаване очилата са видени, огледани и оставени. При второто вече са достатъчно познати, за да си тръгнат с минувача.

И ако цялата операция е имала слабост, тя вероятно е била в техническата подготовка. За да вземеш чужди очила пред камера, очевидно не е задължително да не виждаш добре. Понякога е достатъчно просто да не погледнеш достатъчно внимателно нагоре.