Новият сезон на „Под прикритие“ получи една от най-безпощадните си критики от човек, който познава сериала още от времето, когато Джаро и Куката са били само идеи на хартия. Сценаристът Тео Чепилов, участвал в създаването на оригиналната поредица, публично се разграничи от шестия сезон и сравни гледането на първия му епизод с болезнено посещение при зъболекар. Не пропусна да коментира и чалгата, намерила сериозно място в новата продукция.

В пространна публикация във Facebook Чепилов уточнява, че няма участие в новия сезон, но припомня ролята си в създаването на сериала през 2009 г. Тогава заедно с Теодора Маркова, Невена Кертова, Георги Иванов и Цонко Бумбалов работи по оригиналната концепция и изграждането на персонажите.

Именно от този екип се раждат някои от най-разпознаваемите герои на българския телевизионен екран. Чепилов разказва как самият той открил фамилията Туджаров в списък с възрожденски родове в Wikipedia, а колежката му Невена Кертова предложила прякора Куката, вдъхновен от история, която предпочита да не разказва.

Приносът му към оригиналната поредица е факт. Чепилов е сценарист, писател и журналист, работил и по продукции като „Стъклен дом“, „Домашен арест“ и „Дъвка за балончета“. От години живее в Съединените щати, където се занимава и със стендъп комедия.

Оценката му за завръщането на „Под прикритие“ обаче е всичко друго, но не и дипломатична.

„Така се почувствах, докато гледах епизод 1 на сезон 6. Беше като ходене на зъболекар - седиш и траеш, няма ставане, колкото и да боли“, пише той.

Според сценариста създаването на убедителни персонажи изисква специфични умения и дълбоко разбиране за тяхната същност. Той смята, че хората, които не притежават тези умения, могат единствено да имитират оригиналните автори, а резултатът неизбежно се превръща в пародия.

Тук Чепилов прави и любопитен паралел. Като примери за отношението към авторските персонажи посочва Стан Лий, създател на редица емблематични супергерои, и Дж. К. Роулинг, авторката на „Хари Потър“.

По думите му никой не смее да посяга към техните герои без одобрението на създателите им, а когато това се случва, резултатът е т.нар. „фен фикшън“ - истории, написани от почитатели.

Сравнението е амбициозно. Разбира се, Чепилов не заявява буквално, че Джаро и Куката са българските Хари Потър и Спайдърмен. Но поставянето им в един и същ разговор за авторството неизбежно привлича вниманието.

Още повече че телевизионните и филмовите персонажи нерядко продължават живота си с различни сценаристи, режисьори и творчески екипи. Самото отсъствие на първоначалните автори не означава автоматично нарушение на авторски права.

Чепилов обаче е категоричен в оценката си за качеството на сценария.

„Проблемът с писането е, че всеки има вътрешното убеждение, че може да го прави. И е така. Всички пишем от първи клас, някои просто там са останали.“

Той определя случая с шестия сезон като пример за потъпкване на авторски права, без в публикацията си да представя конкретни договорни или правни обстоятелства, които да подкрепят подобно заключение.

Финалът на публикацията му обаче е може би най-хапливата част от цялото изявление. След като иронизира защитата на авторските права в България и припомня, че вече живее в САЩ, Чепилов завършва с думите:

„Поздрави от Америка и успех с чалгата, приятели.“

Репликата има и съвсем конкретен контекст. Чалгата заема забележимо място в първия епизод на новия сезон, а музикалният избор очевидно не е останал незабелязан и от част от зрителите.

„В първи епизод сценарият беше само чалга и джуки. Явно „Ергенът“ вече си има и сериал“, коментира Мария Грозева.

Други зрители също критикуват музиката и атмосферата на новата продукция. Така последната реплика на Чепилов се оказва едновременно саркастично сбогуване с бившите му колеги и доста точно попадение в една от най-коментираните особености на премиерния епизод.

Реакциите под публикацията показват, че Чепилов далеч не е единственият разочарован зрител. Някои коментиращи споделят, че новият епизод не носи атмосферата на предишните сезони. Други критикуват диалозите и развитието на персонажите.

Има обаче и несъгласни. Част от зрителите защитават новата продукция с аргумента, че първият епизод тепърва въвежда историята и героите. Други напомнят на Чепилов, че и оригиналният „Под прикритие“ често е бил сравняван с чуждестранни криминални продукции.

Появяват се и коментари, насочени към самочувствието на сценариста. Някои намират паралела с Роулинг и Стан Лий за пресилен, а други оспорват тезата, че само първоначалните създатели могат успешно да развиват вече познати герои.

Чепилов безспорно има право да бъде критичен към продължението на история, в чието създаване е участвал. А зрителите имат същото право да харесат или отхвърлят новия сезон, независимо кой е написал първоначалните реплики на Джаро и Куката.

Защото успехът на „Под прикритие“ не се измерва единствено с имената в надписите. Той зависи и от това дали героите продължават да бъдат убедителни на екрана - независимо кой държи писалката.