От телевизионна постановка една вечер в средата на миналия век Никола Стрински научава, че прадядо му Георги Стрински е свалил от въжето Левски и го погребва незнайно къде. Тогава правнукът е армейски офицер. Сега 70-годишният мъж е собственик на малка фирма за търговия с автомобили, резервни части и ремонти в Пловдив.

34 години по-късно Glas.bg тръгна по следите на спомена, мълвата и легендата... Има ли наистина нещо неизказано и ненаписано за великия българин?

Никола Стрински: "От баща ми знаех, че прадядо ми Георги е бил много набожен - значи ако има нещо запазено, то ще е в църквата. Затова, когато чух, че прадядо ми е свалил Левски от бесилото, с баща ми веднага тръгнахме за Долна баня, за да отидем в църквата. Попът извади едни книги, големи, и каза:

"Ние при всяко изповядване, ако има нещо интересно, си го записваме. Ако е нещо лично – нищо, но ако е нещо обществено значимо, като това, което вие ми казвате, може да е записано".

И действително, в една от тези книги пишеше: "Тази сутрин Георги Стрински дойде и сподели, че е извършил свято дело и е свалил мъртвия Апостол от бесилото".

Излиза, че прадядо ми се е изповядал още на другия ден след обесването. През нощта се е прибрал в Долна баня, а на сутринта е отишъл в църквата. Тогава се опитах да говоря с Хайтов, но не успях да се добера до него. И това си остана един спомен от моето минало, с който се гордея, но който не съм споделял досега".

Така накратко звучи разказът на пловдивчанина, чийто род е от град Долна баня. Не е ясно как мълвата стига до телевизионния екран. Смята се, че Георги Стрински погребва Левски, като от канатите на каруцата прави нещо като ковчег. Не казва на никого местонахождението на гроба, а само след няколко дни той самият е убит от турци.

Каква точно е причината за това, също не е ясно: "Дали някоя от лелите ми е била там, в мелницата, и турците са искали да мърсуват, или за имущество го убиват – искали са да вземат нещо, което той не е дал... нямам представа", споделя Стрински.

Така прадядото на Никола Стрински отнася в гроба несподелената тайна.

Тръгваме по следите на спомените на правнука, които ни отвеждат в град Долна баня, разположен край десния бряг на Марица, на няколко километра от Костенец. Отиваме, разбира се, в църквата…

Свещеноиконом Пламен Димитров не разсейва догадките. Той е потомствен свещеник, сега служи в църквата "Успение на пресвета Богородица" в градчето. Църквата е осветена в края на 1870 г., в нея от 1971 до 2000 година служи поп Кирил, баща на сегашния свещеник, който знае, че е идвал внукът на Георги Стрински, вероятно през 1985/86 г., но не знае да е намиран такъв надпис.

"Такова вписване може да има само в минеите - 12 на брой, в тях са записани богослуженията за всеки празник от месеца. Може и в требника, по-вероятно, но требникът не е църковна собственост, а лична. Вероятно е имало такъв надпис, но е изгорял през 1945 г. при опожаряването на библиотеката на храма", сподели свещеноиконом Пламен Димитров пред репортер на Glas.bg.

Ще се намери ли тази бележка на Георги Стрински? И защо никой не се е сетил да направи факсимиле на тази изповед, удостоверяваща твърденията на наследниците? Мистерията, обгръщаща смъртта на Левски, продължава да се задълбочава...

В онези времена Георги Стрински е бил търговец на добитък и доставчик на войската. Неговата дъщеря – Атанаса, е 18-годишна мома през 1872 г. и през 1937 г., във връзка със стогодишнината на Васил Левски, за погребението му споделя неща, които са съществено различни от мълвата за участието на баща й в паметното събитие. Но за това – по-нататък...

Не са известни обстоятелствата и причината за убийството на Георги Стрински. Сигурно е само това, че то не е свързано с участието му в тайния революционен комитет, основан от Левски при идването му в Долна баня през 1869 г. Шестима от комитетските мъже загиват като опълченци при отбраната на Шипка, а Георги Стрински, който си отива 5 години преди тях, остава знаково име в рода Стрински.

Сега пловдивчанинът Владимир Стрински, син на Никола и праправнук на Георги Стрински, който от години живее и работи в Лос Анджелис и здраво държи на корена си, възнамерява да събере на едно място клоните на родословното дърво. Родът Стрински напълно го заслужава.

А Glas.bg ще посвети поредица материали на дните и делото на Апостола, като се отърси от рой небивалици и събере реалното и легендарното в светлия му образ. Дължим го не само на него, а преди всичко на онези, които на 19 февруари с мълчалив поклон полагат цвете пред неговата памет.

Следва продължение!