Коронавирусът отне живота на известната журналистка и учителка Юлияна Янкова, известна още като Люлия. Новината за смъртта й съобщиха нейни близки и приятели във Facebook.
Тя е дългогодишен банков и финансов репортер, отразявала събитията на прехода от 1995 г. до 2009 г. за различни български медии.
Когато излиза от професията, открива, че един друг свят е възможен – свeтът на споделянето, човешката солидарност, живот в хармония с природата, от която човекът е част сам по себе си.
Въпросите, свързани с това какво не е наред в България, защо след толкова години преход пак сме в началото, я отвеждат до образованието.
Отговорите на тези въпроси, както и решение на голяма част от съществуващите в обществото проблеми, тя открива във Валдорфската педагогика.
Така от 2013 г. Люлия организира месечни "Валдорфски вечери за родители", на които представя основните принципи на тази педагогика и дава възможност на майки и бащи да преживеят и усетят сами това, което се случва с децата им, които се обучават по този метод.
Убедена е, че пътят към просперитета на една държава минава именно през образованието.
А малко преди да почине, Юлияна Янкова пише стих, в който сякаш се сбогува със света:
Пешка
Аз преминах всичко на Земята.
И Чистилището, но и любовта.
Всичко тук е истинско и свято.
Днес не се страхувам от смъртта.
Знам, че всичко дадено и взето
Тук дошло е да ни възвиси.
Тиха болка, обич и несрета,
То е тук да ни ощастливи.
Аз не се страхувам от света, бъдете!
Всички ние пешки сме, нали?
Ала пешката, ако не бъде взета
Се превръща в топ, Царица, бъднини
Аз съм пешка на дъската ярка.
Аз съм мъничка - едвам, едвам вървя.
Да, Богиня съм, но скрита.
Вярвам, аз съм тук. Дойдох да се смиря.
Аз съм тук да бъда малко зрънце,
дето връзва преобичан плод.
И мечтая за треви и слънце.
И възкръсвам в шепите на Бог.
Аз съм тук!
13.03. 2021 г. Люлия
Поклон пред паметта й!
