В Карлово не растат само рози. Растат и малки хулиганчета с боксове, които гонят деца. Растат и татковци, които раздават правосъдие със старомодната сила на бухалката. Расте и една обществена тъпота, която смята, че всичко трябва да се решава с по една бърза гонка на игрището – пред очите на всички.

Клипът е ясен: един баща, очевидно излязъл от нерви, подтичва след хлапе, размахвайки дървената демокрация в ръка. Зад него – юнаци, които обясняват, че те, видиш ли, нямат нищо общо. И, разбира се, всички са невинни. Всички са просто случайно попаднали в епицентъра на драмата.

Ако питате бащата с бухалката – той три години лекувал детето си. Някакви пубери, пет на един, го гонили с бокс. Ами какво да прави човекът? Демокрация – не! Закон – чакай малко! Бухалката – да!

Ако питате бащата на другото дете – ужас! Как може военен да гони деца? Това е безобразие! О, чакай малко – твоето дете същото ли е, което преди три дни е хвърляло камъни по колите? Какво съвпадение! (Поне така твърди коментиращ под поста на Калин Узунов).

Ако питате нас – всички заслужават една голяма шамарена демокрация. Първо хлапетата – които явно са смели, когато са петима с боксове. После бащата – който си мисли, че живеем в екшън филм с Чарли Бронсън. Накрая и ние, зрителите, които споделяме клипа с коментари от типа „Какъв ужас!“ или „Браво на него!“ – според това на чия страна сме.

Няма страна. Всички са за бой. Но не с бухалка – а с малко здрав разум.

Докато има родители, които не знаят какво правят децата им по улиците…

Докато има бащи, които вярват, че бухалката е по-силна от закона…

Докато всички снимат с телефоните си, но никой не спира навреме…

…така ще е. И стадионът ще е арена. И детството ще е бойно поле.

Карлово, розите ти са прекрасни, но бодлите ти са още по-страшни.

Надяваме се, че от 61-ва Стрямска механизирана бригада, където служи военнослужещият с бухалката, ще излязат с позиция.