Питбулът Зевс, за когото се предполагаше, че е загинал след жестоко насилие, беше открит жив в един от приютите на общинското предприятие "Екоравновесие" в София. Животното е с тежки наранявания, видимо загубено око, множество рани по тялото и поставен абокат. Намира се в изолирана клетка, в силно замърсена среда, със следи от кръв и разложен материал на пода.

Кой всъщност е звярът?

Всичко това се вижда от клипа, публикуван от Metodi Dimitrov Dimitrov, който и е открил животното.

По първоначална информация кучето може да е със статут на "следствено животно", което ограничава възможността за неговото преместване или директно лечение в частна ветеринарна клиника. Според сигнали от граждани, направени са опити да се потърси информация от страна на ветеринарни клиники и активисти, но засега отговори от отговорните институции липсват.

„Следствен, но не и защитен“

В България „приют“ все по-често е синоним на затвор с неизвестен изход. Животно, оцеляло след насилие, се озовава в килия, в която сякаш наказанието продължава. Статутът „следствен“ не означава отказ от грижа. Не означава, че кучето трябва да лежи в мизерия, в кал, кръв и отчаяние. Това не е защита на животното. Това е институционално безразличие, маскирано като законова процедура.

Гражданите – по-бързи от системата

Случаят добива публичност не благодарение на институции, а на граждани. Хора, които: споделят снимки, звънят по клиники, разследват, питат, организират помощ.

„Методи, страхотен си! Знам, че няма да позволиш да го потулят!“
„Обадих се във Връбница, казаха да звънна в офиса, но никой не вдига.“
„Само да го спасят, ще помагаме с каквото трябва!“

Обществото показа човечност. Системата – мълчание.

Правната страна: има ли изход? Въпреки „следствения статут“, има механизми, които позволяват защита:

Закон за защита на животните (ЗЗЖ), чл. 11:

"Животното има право на своевременна ветеринарномедицинска помощ при болка или страдание."

ЗЗЖ, чл. 47: "При констатиране на нехуманно отношение, БАБХ има право да изземе животното."

Наказателен кодекс, чл. 325б:

Жестокост към животно е престъпление. Т.е., дори и следствено, животното не може да бъде нелекувано или изоставено в нехуманни условия.

Това не е просто питбул. Това е образ на всичко, което обществото допуска – когато се подчинява на мълчанието.