Сигнал за неосветена и занемарена велоалея в Асеновград предизвика сериозна реакция в социалните мрежи, след като жена отправи директен апел към кмета на града.
В публикация във Facebook Desislava De La Vega се обръща към градоначалника Христо Грудев „преди всичко като човек и баща“, а след това и като кмет, поставяйки остро въпроса за състоянието на една от популярните зони за разходка.
„Знаете ли какво е това? Това е велоалеята, онази същата, с която толкова много се гордеехте. Уви, от много месеци насам нощно време тя е неразпознаваема - тъмна и мрачна“, пише тя.
По думите ѝ проблемът не е изолиран, а засяга място с активно движение на хора, включително деца, тъй като отсечката се намира само на метри от Младежкия център.
„Минавам оттам с колелото и се питам - през колко още тъмнина е нужно да минат младите хора, докато най-накрая видят светлина…“, добавя жената, като обръща внимание и на състоянието на тунела в района, който според нея е „винаги тъмен и занемарен“.
Основният ѝ въпрос е конкретен - защо проблемът не се решава, при положение че става дума за ограничен участък и, по думите ѝ, „работа за час и нещо“.
„Толкова ли е трудно на тези… осветителни тела някой да сложи нови крушки или проблемът да бъде отстранен?“, пита тя.
Освен липсата на осветление, сигналът засяга и други проблеми - избуяла растителност и усещане за занемареност в града.
„Толкова ли е трудно да не живеем като в някое гето… защото по много показатели се превръщаме в една силно нелицеприятна територия?“, пише още тя.
В публикацията се отправя критика и към официалния портал за сигнали на общината, който според авторката не функционира ефективно.
„Няма как един спешен сигнал да се обработва девет месеца. Това е цяла бременност…“, отбелязва тя с ирония.
Въпреки острия тон, посланието завършва с призив, а не с обвинение.
„Нека започнем от тъмнината. Осветете тази велоалея. Направете така, че нощните разходки да са желани… Най-голямата награда са усмивките на хората“, пише Desislava De La Vega.
Случаят поставя по-широк въпрос за поддръжката на градската среда и за това доколко сигналите на гражданите водят до реални действия. Защото в крайна сметка въпросът не е само за няколко неработещи лампи. Въпросът е какво виждат хората, когато излязат вечер - град, в който могат спокойно да се разходят, или място, от което бързат да се приберат. Какво виждат децата - светлина или страх. И още по-важно - дали някой изобщо ги вижда тях.
Защото една велоалея в тъмното не е просто пропуск. Тя е знак. Че нещо малко е оставено „за после“. Че още не му е дошло времето. Че някой друг ще се погрижи.
А хората вече не искат „някой друг“. Искат това, което им се полага - нормален град, в който светлината не е обещание, а даденост.
И понякога наистина не започва от големите проекти, а от най-елементарното - да смениш една крушка навреме.
Снимка: Desislava De La Vega, Facebook
