България се нуждае от нов национален идеал, реална финансова децентрализация и държавни институции, които да работят за гражданите, вместо непрекъснато да оправдават бездействието си. Това са част от основните послания на кандидата за президент Ивайло Симеонов и кандидата за вицепрезидент проф. Косьо Стойчев, които представиха вижданията си за бъдещето на страната в подкаста „Студио за Вас“ дни преди президентските избори.

Двамата поставиха редица въпроси, които според тях остават извън дневния ред на политическите партии – от обезлюдяването на цели региони и финансовата зависимост на общините от централната власт до липсата на дългосрочна национална стратегия и неподготвеността на държавата за съвременните заплахи.

Според Ивайло Симеонов през последните 35 години българското общество е успявало да се обедини предимно срещу определени политически модели, личности или около отделни спортни успехи, но така и не е намерило голямата обща цел, която да даде посока на развитието на страната.

Той даде пример с държави като Швейцария, САЩ и Южна Корея, които са изградили националната си идентичност около конкретни ценности – пряката демокрация и неутралитета, американската мечта и меритокрацията. Според него България също има исторически примери за подобно обединение – духовния и културен подем при цар Борис I и цар Симеон, както и националния възход след Освобождението.

Кой е Ивайло Симеонов? От студентски лидер през три мандата кмет до президентската биткаНе длъжността определя човека, а начинът, по който върши работата си, и достойнството, с което остава верен на себе си, е един от девизите на Симеонов

Симеонов направи разграничение между националните стратегически цели и националния идеал. По думите му присъединяването към Европейския съюз, Шенген и еврозоната са важни постижения, но не могат да бъдат крайната цел на българското общество. Той смята, че новият идеал трябва да се роди от разговор между самите граждани, а не да бъде формулиран и наложен от политическите лидери.

Темата беше продължена от проф. Косьо Стойчев, според когото страната трябва да изгради визия за следващите 50–100 години, която да обединява отделните национални приоритети.

Той очерта България като възможна държава на духа и духовността, в която културното наследство, традициите и съвременните технологии могат да бъдат съчетани с висок жизнен стандарт.

Според професора технологичният напредък създава възможност страната да привлича хора не само с икономически условия, но и с качествена жизнена среда, екология, сигурност и стабилни демократични институции.

Кмет и университетски преподавател срещу изчерпания модел на управление

Ивайло Симеонов обясни и защо двамата с проф. Стойчев са решили да участват заедно в президентската надпревара. Според него кандидатурата им обединява практическия управленски опит, натрупан в продължение на повече от десетилетие в община Елин Пелин, и научната експертиза в сферата на регионалното развитие.

Симеонов заяви, че след 36 години политически преход държавата продължава да се движи в затворен кръг, а местните власти често се оказват с вързани ръце заради липсата на реални правомощия и финансови инструменти.

Проф. Стойчев допълни, че според него сегашният политически модел е изчерпал съдържанието си, докато България продължава да изостава от редица средноевропейски показатели. Той постави акцент върху факта, че вече три десетилетия политиците говорят за потенциала на българските региони, без да бъдат създадени достатъчно условия за неговото реализиране.

Именно регионалните дисбаланси и обезлюдяването заемат централно място в предложената от тях визия.

Симеонов определи демографските процеси в България не просто като криза, а като демографска катастрофа, която изисква коренно различен подход от досегашните политики.

Според него еднократните финансови стимули за раждаемост, включително идеи за изплащане на 10 000 евро при раждане на трето дете, могат да бъдат полезни, но не решават основния проблем.

За младите семейства най-важен е т.нар. „битов мир“ – трайна сигурност, гарантирано място в детска градина, модерно училище, достъпни обществени услуги и качествена инфраструктура.

Симеонов даде за пример управленския модел в община Елин Пелин, където според него местната власт е успяла да създаде условия за развитие на семействата. Кандидатът за президент подчерта, че подобни политики могат да бъдат прилагани и в останалите общини, но само ако държавата предостави на местните администрации необходимите ресурси.

„Няма богати и бедни общини – има хора, които работят и плащат данъци“

Един от най-силните акценти е необходимостта от финансова децентрализация и промяна в начина, по който се разпределят публичните средства.

Ивайло Симеонов постави въпроса защо общините продължават да бъдат толкова зависими от централната власт, след като именно на тяхна територия хората и предприятията създават икономическия продукт.

Според него няма богати и бедни общини в традиционния смисъл, а хора, които работят, произвеждат и плащат данъци. Затова част от приходите от данъка върху доходите на физическите лица и корпоративния данък трябва да остават там, където се осъществява икономическата дейност.

Симеонов припомни, че българските общини настояват за подобна промяна повече от 20 години, но досега няма съществен напредък.

Той отправи критика към практиката кметовете да бъдат принудени да търсят субсидии и финансиране от държавния бюджет за проекти, които според него би трябвало да могат да реализират със собствени средства.

Кандидатът за президент определи прекомерната централизация като модел, при който София се превръща в „йерархичен феодален център“, преразпределящ ресурсите и изсмукващ жизнените сили на периферията.

Симеонов предупреди, че ако този модел продължи, след 20–30 години България рискува да остане с едва два или три активно развиващи се градски центъра, докато огромни части от страната продължат да се обезлюдяват.

Темата беше развита и от проф. Косьо Стойчев, който предложи по-дълбока административно-териториална реформа.

Според него е необходимо въвеждането на второ ниво на управление и ясно разграничаване на общините според икономическата им жизнеспособност. Той очерта два типа територии – такива, които могат да се самоиздържат чрез собствената си икономическа дейност, и други, които обективно се нуждаят от държавно подпомагане.

Професорът смята, че сегашната система не отчита достатъчно тези различия и на практика възпроизвежда модел, при който общините остават еднакво зависими от централния бюджет.

Той настоява за по-голяма самостоятелност на жизнеспособните населени места, така че икономически активните селища да могат да развиват собствен потенциал, вместо да бъдат постоянно зависими от общинския или областния център.

Целта на подобна реформа според Стойчев е да бъде преодолян моделът „център–периферия“, при който населението, инвестициите и публичните ресурси се концентрират в ограничен брой градове.

„Подготвеният човек спасява неподготвената държава“

Друга основна тема в разговора беше националната сигурност и способността на държавата да реагира при кризи.

Ивайло Симеонов заяви, че в продължение на повече от две десетилетия България не е изградила достатъчно ефективна система за подготовка на населението при бедствия, аварии и съвременни военни заплахи.

Той посочи, че пожарите, наводненията и други извънредни ситуации многократно са показвали как гражданите и доброволците поемат инициативата, докато институциите изпитват затруднения да реагират своевременно.

„Подготвеният човек спасява неподготвената държава“, обобщи Симеонов.

Според него системата за гражданска защита трябва да бъде променена, като се въведат реални обучения и подготовка на населението за различни кризисни ситуации.

Кандидатът за президент подчерта, че войните в близост до България, развитието на безпилотните летателни апарати и новите технологии в съвременните конфликти налагат съществено преосмисляне на националната готовност за подобни заплахи.

Във външнополитически план Симеонов заяви, че България трябва да има много по-активна роля в международните отношения. Според него големите държави преследват собствените си интереси и търсят договорености помежду си, докато по-малките често се оказват в позицията да приемат вече взети решения.

Неговата теза е, че България трябва да бъде на масата, на която се вземат решенията, а не да чака пред вратата.

Проф. Косьо Стойчев допълни темата с позицията, че страната ни трябва да стои далеч от пряк военен конфликт, но същевременно да изпълнява своите ангажименти към НАТО и Европейския съюз.

Според него България трябва да развива и собствен капацитет за сигурност, включително в стратегически важния Черноморски регион, вместо да разчита единствено на съюзническите си механизми.

Президентството трябва да бъде фактор, а не институция на оправданията

Ивайло Симеонов представи и виждането си за ролята на президентската институция.

Според него държавният глава не бива да използва ограничените си конституционни правомощия като постоянно оправдание за липсата на активност по важните национални въпроси.

Той смята, че президентството разполага с достатъчно обществен авторитет и възможности да поставя проблеми, да изисква отговорност от останалите институции и да създава условия за политически диалог.

Симеонов вижда президентската институция като своеобразен умиротворител между политическите партии, който да търси съгласие по стратегическите национални теми, независимо от политическите противоречия.

Същевременно според него държавният глава трябва да използва публичната трибуна на институцията, за да осветява задкулисни зависимости и непрозрачни договорености, когато те засягат обществения интерес.

Проф. Косьо Стойчев очерта и конкретни намерения, свързани с работата на вицепрезидента.

Той заяви, че при евентуално избиране ще предприеме цялостен преглед на практиките по предоставяне на българско гражданство, убежище и помилвания – области, в които президентската институция има конкретни конституционни правомощия.

Стойчев предлага и създаването на национален експертен форум за регионална политика и демография под егидата на държавния глава.

Според него подобен формат трябва да обедини представители на науката, местната власт, бизнеса и държавните институции, за да бъдат разработени дългосрочни политики, които да не се променят при всяка смяна на правителството.

„Не ни вярвайте, проверете ни“

В края на интервюто Ивайло Симеонов отправи послание към избирателите, като постави акцент върху необходимостта политиците да бъдат оценявани според конкретните резултати от работата си.

„Проверете ни, а не ни вярвайте“, заяви кандидатът за президент, като подчерта, че хората трябва да преценяват кандидатите според постигнатото от тях, а не единствено по обещанията по време на предизборната кампания.

Симеонов призова гражданите да гласуват по съвест, със сърце и с разум.

Представените от кандидатпрезидентската двойка идеи поставят в центъра на дебата въпроси, които обикновено остават на заден план по време на президентски избори – развитието на българските региони, финансовата самостоятелност на общините, демографските процеси и необходимостта от дългосрочна държавна стратегия.

Значителна част от предложените реформи, включително преразпределянето на данъчните приходи, административно-териториалните промени и мерките за демографско развитие, са извън преките правомощия на държавния глава. Тяхното реализиране изисква решения на Народното събрание и изпълнителната власт.

Именно затова Симеонов и Стойчев поставят акцент върху ролята на президента като институция, която може да инициира обществен дебат, да обединява експерти и политически сили и да настоява за последователност при провеждането на националните политики.

Отвъд предстоящия вот остава и по-големият въпрос, който двамата поставят – може ли България да изгради модел на управление, при който развитието на страната да не зависи от отделните политически мандати, а да следва дългосрочни приоритети, споделени от обществото.

 

Може ли Ивайло Симеонов да се окаже голямата изненада на президентските избори?Кметът на Елин Пелин се очертава като алтернатива за десните и патриотичните избиратели, а дори е определян за скрит кандидат на ГЕРБ

Кандидатът за президент Ивайло Симеонов и  кандидатът за вицепрезидент проф. Косьо Стойчев са с номер 9 на изборите на 25 октомври.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!