37 млн. евро ще струват допълнителните пари за дрехи за магистратите и останалите служители в съдебната система. Магистратите ще получават по 2832 евро, за да си купят дрехи или тоги през тази година, а всеки служител в съдебната система може да разчита на допълнителни 2414 евро за същата цел. Това реши Висшият съдебен съвет (ВСС) в четвъртък с изрично решение.
Ако има пари в съдебния бюджет, ще бъдат раздадени по още 418 евро на служител в системата, съобщи специализираният сайт lex.bg, цитиран от Mediapool.
Според Закона за съдебната власт (ЗСВ) на магистратите всяка година се изплащат средства за тога или облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера.
Проверка на Mediapool показа, че фирмите, които изработват тоги, предлагат цени, започващи от 50 евро до 300 евро за най-луксозните тоги.
Средната заплата в бюджетната сфера се увеличи многократно през последните няколко години, напомпана от увеличенията на възнагражденията в изпълнителната власт, полицията и армията.
На този фон бюджетът на съдебната власт вече мина психологическата граница от 1 милиард евро, като над 80% от тези пари са за заплати. Средните заплати в съдебната система доближават 5000 евро, а във Висшия съдебен съвет отдавна са надминали границата от 10 000 евро заедно с бонусите и полагаемите надбавки.
Mediapool пише, че в съдебната система работят около 5100 съдии, прокурори и следователи. Съдебните служители са още около 9000 души. Това означава, че само парите за дрехи през тази година ще са около 37 милиона евро.
И понеже правителството все още е на темата за великденските надбавки за най-бедните пенсионери, които ще са между 20 и 50 евро - парите за дрехи в съдебната система ще стигнат за надбавки от 50 евро за близо 700 000 пенсионери.
Прочетете още
- 20:45 „Казаха ми, че съм статистическа грешка"
- 20:59 Мощна буря удари наш град! Рухнаха дървета, има щети ВИДЕО+СНИМКИ
- 21:37 Пловдивчанин излезе сам с резачка, за да разчиства! Спасиха човек, паднал на улицата
- 20:00 Двама с книги в метрото разпалиха спор: Позитивен пример или посегателство върху личното пространство?