В България явно вече можем да пътуваме във времето. Не ни трябва машина, нито научно откритие. Достатъчни са билет за влак и малко доверие в системата. Поне така изглежда от разказа на пътничка, която пристигнала на гара Стамболийски десет минути преди отпечатания час на заминаване, но впоследствие разбрала, че композицията е потеглила още пет минути преди тя да дойде.
Или казано по-просто - жената била навреме според билета си, но закъсняла според разписанието. А обяснението, както често се случва в подобни ситуации, било познато: „грешка в системата“.
За преживяването си разказва Светла Джурова в социалните мрежи. Историята започнала с пътуване в една от новите мотриси. Чисто, приятно, модерно - поне на пръв поглед. Климатизацията обаче явно имала собствено разбиране за комфорт. Докато навън ноемврийските температури вече налагат топли дрехи, вътре студеният въздух духал директно към лицата и краката на пътниците.
„Където и да седнеш - няма спасение. Духа в лицето и краката. Слагам качулката на якето, а краката увивам с вълнен шал“, описва жената.

Така новата мотриса предложила на пътничката не само транспорт, но и възможност да провери колко добре топли зимното ѝ облекло. Само че студът се оказал най-малкият проблем.
След пристигането си в Стамболийски Джурова заверила билета за връщане. На него пишело 15:20 часа. В 15:10 вече била на гарата и попитала служителка откъде ще пристигне влакът за София. Била насочена към трети перон.
И започнало чакането.
В 15:20 влак нямало. Нямало го и след това. Според разказа ѝ липсвали съобщения за закъснение и информация на таблото. А тя, натоварена с багаж, не искала отново да преминава през подлеза, за да търси обяснение.
В 15:50 намерила телефонен номер на гарата и позвънила. Тогава разбрала, че влакът не закъснява. Напротив - бил заминал по разписание още в 15:05 часа. Петнадесет минути преди часа, който пишел на билета.
Обяснението, което получила, било кратко: грешка на „системата“.
Тук историята придобива особен чар. Защото системата може да греши, но последиците от грешката очевидно не остават при нея. Те остават на перона. С багажа, билета и човека, който е повярвал на отпечатаното.
„И аз към кого трябва да се обърна и да си търся обезщетението?“, пита Джурова.
Следващият влак бил в 18:40 часа. По думите ѝ и той закъснял, а престоят ѝ на гарата продължил повече от три часа и половина. За един пътник това не са просто цифри от разписанието. Това са часове от деня му, които никой няма как да върне.
След дългото чакане жената най-сетне се настанила в мотрисата. И точно когато изглеждало, че приключенията са свършили, забелязала нещо друго. На един от електронните екрани в салона, сред сменящите се изображения, видяла себе си и останалите пътници. Това предизвикало ново възмущение.
„Кой ви разреши да показвате на всички пътници във влака, че пътувам в мотрисата в момента?“, пита тя и настоява за обяснение относно защитата на личните данни.

На предоставените от пътничката снимки се вижда как информационен екран в мотрисата показва кадри от видеонаблюдението с разпознаваеми лица. Съгласно Общия регламент за защита на данните (GDPR) подобни изображения могат да представляват лични данни. Макар видеонаблюдението с цел сигурност да е допустимо при определени условия, публичното показване на кадрите поставя въпроса за неговата необходимост и правно основание. Самите снимки не доказват нарушение, а преценката за законосъобразността на конкретната практика е от компетентността на Комисията за защита на личните данни.
Но въпросът на Джурова е напълно конкретен: защо изображенията на пътниците се появяват на общодостъпен екран и каква е целта на това?

Случаят има и една съвсем практична страна, която няма нищо общо с иронията.
Ако билетът действително е бил издаден с неправилен час, отговорността за тази информация не може просто да се прехвърли върху пътника. Защото той няма задължение да предполага, че официално отпечатаното разписание може да се окаже невярно.
Пътниците могат да подават рекламации до железопътния превозвач, а при спор относно спазването на правата им - да потърсят съдействие от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“. Дали в конкретния случай се дължи възстановяване на сума или друго обезщетение зависи от установените обстоятелства.
Остава да се изясни дали посочените от жената часове действително се разминават и каква е причината за евентуалната грешка.
Дотогава историята от Стамболийски остава показателна за един особен вид неудобство: когато човек е направил всичко, което се очаква от него, но накрая пак се оказва в грешка.
И ако някой ден БДЖ действително предложи пътуване във времето, би било добре поне да уточни на билета в кое време трябва да бъдем на гарата.
Прочетете още
- 11:00 Непозната разплака жена на касата в магазин
- 09:00 С балони "отпразнуваха" 10 години от последния ремонт на надлез, поканиха Шишков на оглед!
- 13:00 "Кога ли ще стане някоя беля?!": Глутница кучета се настани до детска площадка в Свищов
- 12:00 Китайски хороскоп за декември: Тигърът получава признание, Петелът - любовна изненада