Пловдивчани излязоха на протест заради съдбата на Международния панаир. Граждани, общественици и представители на граждански организации се събраха тази вечер пред Общината с едно основно искане – панаирът да остане публичен и да не бъде окончателно поставен под контрола на бизнесмена Георги Гергов.

Залогът е терен от около 362 000 квадратни метра в центъра на Пловдив, чиято пазарна стойност по оценки, цитирани от протестиращите, достига до около 1 милиард евро.

За хората, които излязоха на протеста, обаче въпросът не е просто за цената на земята. Международният панаир е част от историята и идентичността на града и според тях не може да бъде превърнат в обикновен частен актив.

Битката за собствеността върху Пловдивския панаир продължава повече от две десетилетия, припомни издателят и бивш депутат Манол Пейков.

Той определи постепенното придобиване на акции, което е ставало чрез поредица от сделки, оценки и апортни вноски, като схема „кон за кокошка“.

Първоначално Георги Гергов придобива 49% от капитала. Впоследствие към тях се добавят още 1.5% акции, свързани с реституционни обезщетения, което го превръща в мажоритарен собственик с над 50% участие.

Като пример за спорните оценки бившят общински съветник Божидар Здравков посочи сделка от 2006 г., при която недовършен хотел на Гергов във Варна е бил оценен на над 11 000 лева за квадратен метър. За сравнение, по същото време посочваната максимална цена за груб строеж в суперцентъра на София е била около 1760 лева за квадрат.

През 2007 г. Пловдивският общински съвет взема редица решения, свързани със създаването на смесено дружество и участието на общината в него. През следващите години спорът за собствеността и начина, по който е формиран капиталът, нееднократно стига до институциите.

През 2013 г. Народното събрание изважда Пловдивския панаир от забранителния списък за приватизация.

Три години по-късно, през 2016 г., се стига до поредния остър сблъсък. Общинският съвет в Пловдив обсъжда разпределение, при което Варна да получи 29% от акциите, а Пловдив – 20%. След силен обществен натиск решението е отменено.

Днес именно тези 29% акции, притежавани от Варна, са в центъра на спора.

Опитите те да бъдат прехвърлени към дружество, свързано с Георги Гергов, предизвикаха нова вълна от обществено недоволство.

Причината е проста – ако Гергов получи варненския дял, участието му в панаира би достигнало близо 80%.

Това би променило съществено баланса на силите в дружеството. При над две трети от капитала мажоритарният собственик би разполагал със значително по-големи възможности за вземане на решения, включително по отношение на бъдещето на активите на дружеството.

Веселин Костов, "Браво Пловдив": Панаирът трябва да остане на Пловдив

Най-големите страхове на протестиращите пловдивчани са, че един ден панаирният терен може да бъде използван не като изложбен комплекс, а да се превърне в поредния жилищен квартал.

На фона на това думите на Гергов, че „докато аз съм жив, панаирът ще просъществува“, не успокояват критиците. Според Божидар Здравков бъдещето на един обект с близо век история не може да зависи от волята на един човек.

Историята на Международния панаир започва през 30-те години на миналия век.

На 9 декември 1936 г. Пловдив получава международно признание за своя панаир след тежка конкуренция с Варна. Сред хората, които стоят зад създаването му, са д-р Александър Обрейков, д-р Александър Стайков и кметът Божидар Здравков.

Общината подкрепя проекта със значителни средства, а създателят на панаира д-р Обрейков не запазва акции за себе си. Днес наследникът му Величко Обрейков също бе част от хората, които настояват панаирът за остане за пловдивчани.

Именно тази история стои зад днешното настояване на протестиращите панаирът да бъде разглеждан не просто като недвижим имот, а като част от обществения капитал на Пловдив.

На територията му се намира и уникален парк. Според гражданските организации мястото би могло в бъдеще да има далеч по-широка обществена функция – от културни и образователни пространства до нови зелени площи.

Сдружение „АРГО“ от София изпрати декларация до кмета на Пловдив Костадин Димитров, в която сравнява значението на Панаира за Пловдив с това на базиликата „Света София“ за столицата.

От организацията настояват местната власт да заеме категорична позиция и да подкрепи действията на държавата за запазване на публичния интерес.

Междувременно спорът за акциите продължава и по съдебен път. Всеки следващ ход на институциите се следи внимателно от гражданските организации, които се опасяват, че пропуск на срок или процедурен детайл може да промени изцяло ситуацията.
Протестът пред Общината показа, че за много пловдивчани въпросът вече е принципен.

„Никой милионер или олигарх няма да получи и един квадратен сантиметър от реликвите и гордостта на нашия град“, заяви един от участниците.

Гражданите призовават пловдивчани да търсят отговорност от своите представители в парламента и институциите и да не позволяват темата да бъде забравена.